Как достойно се отбелязва и се отдава почит към един доайен на словото? Очевидно у нас има далновидни кметове, чийто приоритет е културата. Заради пандемичните ограничения, Ахмет Емин Атасой отложи честването на своята 60-годишна творческа дейност с две години. Но ето че на 3 ноември 2022 г. Община Опака и лично кметът Мехидин Кадиров организираха впечатляващо тържество, за да зарадват техния Почетен гражданин Ахмет Емин Атасой – писател, преводач, деец на културата, медиатор на българската литература в Турция и на турската поезия в България. Събитието събра в салона на НЧ „Пробуда“ – гр. Опака, повече от сто почитатели на литературата – учители, ученици, читалищни дейци, писатели, общественици от града и региона.
Кметът Мехидин Кадиров поздрави юбиляря с думите: „Благодаря Ви от името на всички Ваши почитатели за талантливото Ви творчество, изповядващо високи, непоколебими нравствени ценности. Вашата фина чувствителност и култура са пример за поколения творци, пример и за всички други хора независимо от професионалното поприще. Най-голямото признание е обичта на многобройните ви почитатели“.
Събитието се водеше от Ивелина Великова, а двуезичен рецитал (на турски и български) по стихове на Ахмет Атасой изнесоха сестрите Айфер Беадирова и Нилюфер Беадирова.
Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели – говори за традиционно добрите отношения между българския и турския народ: „Преди няколко години при посещението на делегация на СБП в гр. Бурса Ахмет Атасой ни показа планината Олимп, обиталището на манастира „Полихрон“, където братята Кирил и Методий са създали глаголицата. А днес той ни заведе и ни показа най-древния скален манастир в България – „Вси Свитии“ над с. Крепча от края на IX век, където са открити както някои надписи на староеврейски, така и ценни надписи на кирилица, дело на учениците на Светите Седмочисленици, които се считат за най-стари надписи на кирилица в света. Тук е и гробът на светия отец Антони – основател на монашеското братство, починал през 921 г., което е 25 години преди кончината на св. Йоан Рилски. Този факт променя историята: крепченският надпис свидетелства, че Антони е предшественик на считания за основател на отшелничеството Йоан Рилски… А сътрудничеството между Синдиката на турските писатели и СБП е дългогодишно благодарение на Ахмет: за 60-годишна творческа дейност той е превел повече от 450 български и руски поети на турски и над 100 турски поети на български език. Чрез издадената от „Български писател“ „Антология на съвременната турска поезия“ той ни показва величието и модерността на съвременната турска поезия – аз останах изумен от таланта на тези автори, които са непознати за нас. Това е един творчески подвиг! Ахмет Атасой има още сили, за да създава мост между двата народа. Няма български поет, който да не се гордее, че негови творби са преведени на турски език и че е включен в няколко антология. Турската култура е вековна и модерна, тази 86-милионна държава има своето специфично място в света. Ние няма да позволим никой да ни насъсква един срещу друг. През годините Ахмет е създал собствена поетическа физиономия, владее перфектно български език, а метафорите и римите му са толкова неочаквани, сякаш идват от друго пространство“.
Подробно за новоизлязлата стихосбирка „Живот на кръстопът“ (2022) говори Анжела Димчева: „Талантът да пишеш равностойно на два езика не е дадена всекиму. В просторите на енигматичната словесност поезията заема почетно място, а създателите на нов поетически език са малко и трудно разбираеми от своето време. Неслучайно преводачите на поезия се определят от литературните изследователи като съавтори на оригиналния автор. Какво обаче се случва в съзнанието на един творец, който мисли на два езика и съответно облича емоционалните си реакции, както и комуникативните си валенции на един от двата езика? Този отговор ще го открием в творчеството на Ахмет Емин Атасой. Той пише и издава поезия на турски и български език вече 60 години. На този своеобразен юбилей е посветена тази книга, родила се в последните две години, оковани с пандемични белезници. Ахмет е запечатил лирическата хронология на собственото си виждане по редица обществени, етически и естетически теми, които не са му позволили да стои безучастен. В книгата са включени и някои предишни стихотворения, които той смята за знакови в хода на творческото си време, което е обобщено от заглавието „Живот на кръстопът“ и от водещата едноименна творба… Атасой се интересува от контрастните психологически състояния: добротата, радостта, мъката, щастието. В предметите съзира живи същества – неговият „Натюрморт“ всъщност танцува с човешки лица. Справедливостта в света – на макро и микро ниво – е основна философска категория. Цивилизационният избор – без значение на религия и етнос – вълнува поета. В няколко свои стихотворения той разсъждава върху знаковата тема за Пътя: откъде тръгваме, как вървим и докъде стигаме“.
Пределно развълнуван, Ахмет Емин Атасой благодари на г-н Кадиров, на всички присъстващи и в ретроспективен монолог свърза превратностите в биографията си с литературния си път: „Народът казва: „Камъкът тежи на мястото си“. Заставам зад тази пословица: всеки човек остава със сърцето си на родната земя. Моята участ беше да напусна България през 1989 г., но духовно нито за секунда не съм отписал моята Крепча. Казал съм го и в стихотворението „Крепча“: гробът ми ще бъде тук! Прописах на 12 годишна възраст, а от 16-годишен вече публикувах в няколко издания. На 23 години издадох първата си книга. Българският и турският народ трябва да се обичат и да си помагат. Тази идея беше трамплинът, който ме стимулираше през годините да градя литературни мостове. Най-важното в поезията е да си честен пред себе си. Който има чиста душа, няма как да не напише талантливи стихове“.
За да уважат Ахмет Емин Атасой, в гр. Опака бяха дошли Адил Решидов – бивш кмет на Община Исперих, и Басри Вейсал – писател от Разград, читалищни дейци от гр. Попово и Разград.
За юбиляря:
Ахмет Емин Атасой е роден е на 16 май 1944 г. в с. Крепча, област Търговище. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“ – специалност „Турска филология“, втора специалност „Български език и литература“. Дълги години работи като учител и журналист. През 1989 г. е принуден заедно със семейството си да емигрира в Турция, където понастоящем продължава литературно-творческата си дейност и полага неимоверни усилия за заздравяването на българо-турските културни връзки. Той е автор-билингвист, пишещ на български и турски език. Член е на Синдика на турските писатели, на Съюза на българските писатели и Българския П.Е.Н.-център. Досега е превел над 450 български, руски и др. поети на турски и над 100 турски поети на български. Съставя 7 антологии – на турски и билингва, издадени в България и в Турция. Негови стихове са преведени на редица чужди езици. Носител е на „Голямата балканска награда за поезия“ (Румъния), наградата на Академията за европейска култура „Орфеева лира“ – „За принос в националната и европейска култура“ за 2008 г. (България), на Почетния знак „За дружба и сътрудничество“ (Руска федерация), на наградата „За принос в областта на художествения превод“ (Турция), Почетен плакет на СБП за заслуги към българската литература (2019), Годишна награда за поезия на СБП (2020) и др. Автор е на над 40 книги (на български и турски), от които 25 са стихосбирки.
