На 12 май 2026 г. отбелязахме 95 години от рождението на писателя Атанас Мочуров (1931 – 2022). По този повод публикуваме негови стихотворения.
АТАНАС МОЧУРОВ (1931 – 2022)
КОРЕНЪТ
Не за успех и слава съм дошъл —
дойдох, защото трябва да живея.
Ако на някого изглеждам зъл,
това е само негова идея.
Не съм на раменете със крила
и мисълта ми, непохватно-бавна,
тъй както коренът, забит в скала,
на битието смисъла дълбае.
Едва когато всичко изрека,
а нека да ме чуе, който иска,
едва тогава ще подам ръка,
да се сбогувам с врагове и близки.
Виж: Времето косата завъртя —
коситбата ще бъде безпощадна
и може би и аз до вечерта
сред всички окосени ще попадна.
Измрели еднодневки, стебълца,
лисичета със хитрост вeздесъща,
заблуди на посредствени сърца —
туй всичко само в почва се превръща.
Ще дойде ново племе някой ден
и щом земята спечена погледне,
ще види, че се вдига стрък зелен…
Защото корените мрат последни.
ЛУКАВ И ТЛЕНЕН,
КРЕХЪК И НЕТРАЕН
В материята няма изненади,
законът е неумолим и строг:
и атомът, щом трябва, се разпада,
когато дойде неговият срок.
Съзвездия, галактики, Вселена —
каква спокойна яснота и ред!
Дори промяната е неизменна —
и тя се знае още отнапред.
А Времето се вие и премята —
в спирала стръмна или в кръг жесток?
Това, това е вечността, която
стъписаният ум нарича Бог.
Лукав и тленен, крехък и нетраен,
животът влиза с вечността в двубой.
И многократно побеждаван, знаем,
че победител все излиза той.
Той правила, закони не признава,
за себе си дори не се бои:
посегнал атома да разрушава,
и по-големи планове крои.
Защото не приема тази стройност
и скуката на вечността не ще.
…А пък Природата следи спокойно
капризите на своето дете.
ПРОШКА ЗА ЛОРА КАРАВЕЛОВА
Едни след други си отиват,
умират вещи, думи, хора…
Защо враждите да живеят?
Защо да не простим на Лора?
Говорят близки и познати:
тя можеше да е щастлива,
ако не бе такава горда,
ако не бе така ревнива.
Кълна се в дявола и бога,
че беше мъртва вече Мина,
че между Лора и поета
и сянка на жена не мина!
Кълна се в дявола и бога,
че Лора бе страдалка клета,
с онази блудница несретна —
със песента живя поета.
О, Лора беше много горда
и все пак би се примирила
трошици нежност да обира.
Но откъде да вземе сила?..
От вкочанените ѝ пръсти
аз ще откопча пистолета,
ще я положа да си легне,
а вие, хора, ѝ простете.