• МОНОЛОГ НА РОДОПАДА
• Доживях и този ад
• да ми викат Родопад.
• Затова, че бързо чезна
• в някаква световна бездна.
• Бях обикновен народ
• и живях нелош живот
• и не знам какво ми стана –
• чужда лудост ме прехвана.
• Но от кризисната лава
• чувствам, че се изпарявам
• и полека и полека
• връща се човек в човека
• и със други като мене
• вече за земята стене.
• Ще ме охлади небето –
• ще ме върне там, където….

МОНОЛОГ НА КУРАЖА                         

Навсякъде, каквото и да кажат,

животът се крепи на мен – Куражът.

И нека ме сравняват със Смелостта,

но тя към мене само е врата.

Тя тръгва и се бори, но тогава

целта ѝ трябва да се отстоява.

И ето че тогава аз съм нужен,

на завоюваното да услужа.

Нерядко Смелостта е безразсъдна

и съм ѝ нужен аз, за да я сбъдна.

Устойчива решителност се иска

най-често, за да оправдае риска.

И тъй като съм винаги страна,

безстрашен подстрекател за вина,

изглежда прав е Бешков като казва:

Вината – не, Куражът се наказва.

• МОНОЛОГ НА СОЛТА
• Оказах се най-скъпа на света –
• аз, незабележимата – Солта.
• Най-старата, от златото по-стара –
• от памети, народности и вяра.
• Години седем хиляди съм крила,
• че съществувам под една могила.
• И биха ми изчезнали следите,
• ако човекът не е любопитен.
• Но той копае, винаги копае,
• и винаги защо го прави знае.
• При всяка неизбежна съпротива
• по нещичко от себе си открива
• и то обикновено е солено.
• ( Като и всичко – осъществено.)
• От там се ражда може би стръвта
• да придобиваш –
• търсели Солта.

МОНОЛОГ НА ЧУВСТВОТО ЗА МЯРА

Не знам да има истина по-стара –

че най е ценно Чувството за мяра.

И постоянно тя света боде

да знае „откъде“ и „докъде“.

Не знам на Съвършенството хастара

дали не съм аз – Чувството за мяра.

Превъплътено в прилива и отлива,

в непроизнесената още дума,

в секундата на чука и длетото,

в хармонията тайна на нещата,

и в още хиляди превъплъщения…

Най-резултатните ми имат вяра

и с мен успяват – с Чувството за мяра.

Понякога не знам дали съм чувство,

но знам със сигурност, че съм изкуство.

МОНОЛОГ НА ВОДНИЯ ЗНАК

Опитай дали има как

и ти да станеш Воден знак.

Такъв – невидим, ненатрапчив,

гарант за истинност обаче.

Такъв – във същността втъкан,

за убеждение призван.

С невидимо да си в единство –

на видимото дал предимство.

Неръкотворен е човека,

но е печат върху пътека.

Душата тъмна е и пуста,

неосветявана от чувства.

По истини общоприети

от доброта Душата свети.

Бъди доверен на Душата

и видим – срещу светлината.

МОНОЛОГ НА СЪБЛЕЧЕНИЯ ОТ ВЛАСТ                                

Облечения във власт си има броня.

И с нея той си разиграва коня.

Невидима и видима, тя трае

докато е на власт. И той го знае.

Осанката му е неуязвима,

докато привилегията има.

А след това е, смешното това е,

че никой за съдбата му нехае.

Но всеки ли от имащите власт

възползва се от нея като страст?

Дали властта, комуто подобава,

не му отнема, вместо да му дава?

Само на онзи, който е човечен,

се случва бронята му да му пречи.

И той, естествено, не се свени

спокойно да я сложи настрани.

Но Властника!  Той всячески я пази,

уверен, че без нея ще загази.

Да изостави бронята ли? Само

ако властта вече не е в кръвта му.

МОНОЛОГ НА КЪСНАТА ПОБЕДА

• От мисълта не мога се откъсна,
• че за победа се оказах късна.
• Когато други жънеха успехи,
• тогава още търсех си доспехи.
• Когато рекох си да ги догоня,
• в галопа ни под мене рухна коня.
• Когато вече включих се в турнира,
• усетих, че късмета ми умира.
• И не можах, на който заслужава,
• полагащото се да дам тогава.
• И той, неволен, тъй и си отиде,
• невинно недочакал да ме види.
• И късно е, но вече съм спокойна,
• щом не отрекоха, че съм достойна.