Боян АНГЕЛОВ

Създаването на Писателския съюз през септември 1913 обуславя предпоставките част от българската интелигенция да осъзнае своето истинско предназначение през трагичното за Отечеството ни време. Това сдружение преодолява сериозни перипетии и предизвикателства, докато приеме ролята си на стожер, който скрепява и усъвършенства най-голямата национална ценност – българският език и създаваната чрез него художествена литература. Сред стожерите на тази писателска общност  особено озарение притежава възхитителната личност на Асен Христов Златаров, приел за свой псевдоним енигматичната дума Аура.

Хасково е родният град на Асен Златаров, но родословието му изцяло е обладано от възрожденските идеали и най-светлия от тях – националното освобождение. Бащата Христо Златаров (1835 – 1900) се ражда в Чирпан, но целият му съзнателен живот е свързан с духовния просперитет на Хасково. Работи в аптеката на д-р Стоян Чомаков и през младостта си пътува продължително в Западна Европа. Живее във Франция и Австро-Унгария, следва право в Италия и там се увлича от свободолюбивите идеали на Джузепе Гарибалди. Бащата на Асен Златаров е сред основателите и дългогодишен председател на хасковското възрожденско читалище „Заря – 1858“, четвъртото в България след читалищата в Свищов, Лом и Шумен, но първото в южните предели на Отечеството.  Другите създатели на „Заря“ са Яни Кожухаров, Христодул Шишманов и хаджи Иванчо Минев, за чиято дъщеря Теофана тайно ще се венчае Христо и ще им се родят двете деца – Недялка през 1874 и на 4 /16/ февруари 1885 – бъдещият общественик, писател и професор по химия Асен Златаров. Нека не отминем и други факти от родословието на Аура. След потушаването на Априлското въстание Христо Златаров е заточен заедно с тъста си х. Иванчо Минчев в Диарбекир. Преди това там за вечни времена са изпратени двамата братя на Теофана Златарова – Георги и Михаил. Те успяват да избягат през 1876 г. от доживотна диарбекирска каторга и участват като доброволци в Освободителната руско-турска война. Христо Златарев е посрещал в своя дом Апостола Левски, а след диарбекирското заточение става депутат в парламента на Източна Румелия. По-късно жителите на Хасково го избират за свой кмет. Дълго време работи като адвокат, защото русофилските му идеи не съжителстват с  режима на Стефан Стамболов и отказва всякакви държавни служби.

Проф. Асен Златаров изгражда богата житейска биография, съпътствана с преодоляване на предизвикателства, с научни постижения и невероятна просветителска дейност. Завършва химия в Женевския университет през 1907 г. и след кратка учителска практика в родината заминава за Гренобъл (Франция), където защитава докторат по физика и химия. Специализира съдебна и хранителна медицина в Мюнхенския университет и от 1910 г. става асистент в Софийския университет. През трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна – Асен Златаров е в специализираните санитарни звена на българската армия  и във фронтови военни болници.

След катастрофалните за Отечеството ни Военни стълкновения Асен Златаров се завръща към университетската аудитория. През 1921 г. от печат излиза един от неговите най-значими научни трудове „Основи на науката за храненето“. През следващата година става доцент по биохимия в Софийския университет. Тринадесет години по-късно е избран за редовен професор там. Увлекателните му лекции, изградени от прекрасна стилистика и евристично вдъхновение, стават любими и желани за студентите по химия и физика, но и за учещите в другите университетски факултети. Асен Златаров успява да съчетае своя ораторски талант с неоспорима ерудиция, натрупана в престижни западноевропейски университети.

Немислимо е в няколко страници да бъде обобщено внушителното по обем и необозримото като емоционални и логически внушения творчество на Асен Златаров. Повече от 350 са статиите му с научна, научно-популярна и обществена тематика. Той е автор на  три учебника по химия, на два – по естествознание, на общобиологични и медицински брошури. Ще се спрем по-обстойно на литературните творби, с които писателят Асен Златаров се представя пред своите читатели и почитатели. Нека погледнем какъв е редът на писателските му публикации. Още през 1905 г. излиза стихосбирката „Според настроението“. По това време при него в Женева е дошла майка му Теофана, с която повече от година са неразделни. Дора Габе си спомня за срещите си с тях на музикални матинета, сказки и литературни събития в града на Калвин и Жан Жак Русо. Сборникът с поеми „Цветя за него“ за девет години (от 1918 до 1927) има четири издания. Две издания претърпява и романът на Асен Златаров „В града на любовта“. Много голяма популарност имат двете му пътеписни книги: „В Испания“ (1934)  и „В страната на съветите“ (1936). Повече от 50 са неговите статии, посветени на Иван Вазов, Алеко Константинов, Антон Страшимиров, Константин Величков, Лев Толстой, Йохан Волфганг Гьоте, Жан Жорес, Емил Зола, Рабиндранат Тагор… В такава пространна  палитра от литературни жанрове се изявява писателското дарование на Асен Златаров, бронирано с висока естетическа култура и с непоколебим морал. Тази нравственост писателят наследява от двата достолепни български рода, допринесли с мъжествено себеотрицание за тържеството на българската свобода. И би ли могъл писателят да забрави неистовите терзания на майка си Теофана, търсеща през лятото на 1876 спасение от башибозушките пълчища с двегодишната си дъщеря, докато нейните съпруг, баща и братя са заточени в Диарбекир.

Най-много публикации Асен Златаров има във вестниците „Пряпорец“, „Народ“, „Слово“; в списанията „Българска мисъл“, „Природа и наука“, „Съвременна мисъл“, „Еестествознание“… От 1924 г. се присъединява към литературния кръг „Стрелец“, където членуват Атанас Далчев, Чавдар Мутафов, Константин Гълъбов, Фани Попова-Мутафова, Димитър Пантелеев, Светослав Минков, Георги Караиванов, Кирил Кръстев… Създаденият от кръга „Стрелец“ литературен седмичник  „Изток“ се стреми да излезе от оковите на символизма, установявайки като теоретична концепция възгледите за европеизация на родната ни литература при съхранение на националната самобитност. „Стрелец“ не добива известността на кръга „Мисъл“, но за двадесетте години на миналия век играе значима роля при установяването на естетически концепции, противопоставящи се на символистите около сп. „Хиперион“ и на издаваното от Владимир Василев естетско списание „Златорог“. Ала Асен Златаров е чужд на така познатите ни конфронтационни литературни ежби, затова го виждаме и като сътрудник на „Златорог“ – най-популярното и авторитетно литературно списание между двете световни войни. Мирогледът на Ас. Златаров хармонизира с идеалите на най-прогресивните европейски писатели. Живял дълги години в цивилизована Европа, той мечтае за единно интернационално общество, където социалната справедливост, мирът и човеколюбието са важни и неоспорими морални принципи. В броеве на сп. „Слънце“ от 1919 и 1920 г. Златаров обстойно разглежда творчеството и пацифистката ориентация на Анатол Франс, Ромен Ролан и Анри Барбюс. Уморената от войни и погроми Европа жадува да тръгне по пов път. За българския писател това е пътят „на човешката задруга“ към всеобща и всеопрощаваща толерантност.

В края на двадесетте години Асен Златаров се включва по-активно в дейността на Писателския съюз. Макар да е избран през 1928 за председател на Съюза на химиците в България, не забравя своите литературни амбиции. Съюзът на българските писатели издава на 28 април 1929 г. вестник „Родна книга“, редактиран от Тодор Влайков и Ангел Каралийчев. Той е посветен на деня на българската книга и наред с творби от Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Елин Пелин Добри Немиров като автор участва и Асен Златаров.

Проф. Михаил Арнаудов е избиран за председател на Писателския съюз от 1922 до 1928 г. На 14 февруари 1931 г. се провежда годишно отчетно-изборно събрание на СБП. Председател става Михаил Арнаудов, подпредседател е Григор Чешмеджиев, Чавдар Мутафов заема поста секретар, а съветници стават Асен Златаров, Любомир Владикин и Тихомир Павлов. През следващите месеци се разгаря остра полемика между Съюза и  Владимир Василев, който от позицията си на директор на Народния театър обвинява съвременните писатели, че техните драматургични творби нямат необходимата  естетическа стойност, за да бъдат играни на най-авторитетната столична сцена. Асен Златаров защитава с достойнство своите колеги-драматурзи, изправени пред бездушието на властимащите държавни службаши, изразяващи  лицемерно пренебрежение към членовете на Писателския съюз. А когато в Народния театър на 15 ноември 1931 г. е честван юбилеят на Антон Страшимиров, в своето трогателно слово проф. Златаров произнася думите: „Няма „изкуство за изкуството“, когато и няма наука за самата наука! Върховна ценност, която покрива всички други ценности, която обединява всички воли за подвизи, която подклажда всички сили за възход, е животът. На живота трябва да се служи: делото на учения, на поета, на писателя трябва да бъде принос за разраст на тоя живот, за неговото осъзнаване, за неговото издигане и за посочване пътя към още по-щастливо, по-хубаво утре…“ И друго произнася Златаров, което не е изгубило до днес своята актуалност: „Гражданският и човешкият дълг накара Антон Страшимиров да обикне делото на Македония. И той отдаде голям дял от своето писателство и от своя живот. Граждани! Въпросът за Македония е скъп на всеки българин, но тоя въпрос става пробен камък за изпитване нравствената сила и човешко достойнство на интелигента у нас. Защото за интелигенцията македонският въпрос не е само държавно-политически, а преди всичко нравствен въпрос. Кой смислен и честен българин може да каже, че мисълта за Македония му е чужда? Или значи той няма в душата си най-малка черта от народностно съзнание. А човек без това съзнание е хилав в душата си човек…“ Би трябвало да се замислим и запомним тези аксиоматични послания на Асен Златаров, които в своята същност са послания към бъдещите поколения. По-нататък в словото си отправя пожеланието Страшимиров да бъде добър и силен и достигне до своя 80 годишен юбилей, макар че се празнува шестдесетата му годишнина. Идеалистът Златаров иска Страшимиров ще бъде щастлив, за да види обществото ни като съдружие от граждани, готови за подвиг и добротворство.

Разбрал, че бившият председател на Съюза Тодор Влайков реагирал възмутено, разбирайки кой ще бъде докладчик за годишнината на Антон Страшимиров, Асен Златаров пише на 27 ноември отворено писмо, публикувано  в седмичния вестник „Съвременник“. „Уважаеми господин Влайков…- пише Аура – ценил съм ви и ви ценя като честен човек, и ви моля да отговорите публично… Вие си спомняте, господин Влайков, как няколкократно ме канихте да поема това задължение и изпълня молбата на комитета. Помните: в началото аз отказвах, защото не се чувствах здрав. Вие настоявахте да не отказвам…“

В началото на тридесетте години Асен Златаров е назначен за директор на Дома на изкуствата и за неговия просперитет отдава не малко усилия. А в столичния кинотеатър „Глория палас“ през 1932 г. СБП чества 25 годишната научна, преподавателска, писателска и обществена дейност на знаменития българин. Подобри тържества са организирани и в други градове, защото той е една от най-популярните и обичани личности с неоспорими енциклопедични познания и неизмерима хуманност. Плевен, Бургас, Търново и родния му град Хасково също организират тържества, преминали  с трогателен успех.

На 19 февруари 1933 г. Асен Златаров – Аура открива с вдъхновяващо слово юбилейното тържество, посветено на 30 годишната писателска дейност на Добри Немиров. „Петдесет годишен жизнен друм – изрича Златаров – друм не широк, не постлан с удоволствие, друм тесен, каменист, който е трябвало да се разбива с плещи, с воля, с идеализъм и с вяра, за да може да се стигне до пристан, където очакват виденията, които са блазнили още юношеската душа за хубаво, за добро, за истина – ето пътят на Добри Немиров. 50 години живот, от които 30 години, дадени за култура, за освестяване – това малко ли е?“

Асен Златаров си отива от света само на 51 години. Умира на 22 декември 1936 година, покосен от рак. Склопява очи във виенска клиника и тленните му останки са пренесени от неговите близки и приятели в Отечеството. Неосъществени остават неизброими идеи, копнения и стремежи. Ала Аура-та на Асен Златаров продължава да озарява човешките надежди и да проправя пътя към нравственото и естетическо съвършенство.

–––––––––––––––––––––––––––––-

Сн. 1 Асен Златаров  

Сн. 2 Сътрудници на сп. Златорог: седнали на пода: Йордан Стратиев, Никола Фурнаджиев, Йордан Стубел, Ангел Каралийчев; седнали на столове – Николай Лилиев, Дора Габе, Владимир Василев, Спиридон Казанджиев, Анна Каменова, Николай Райнов; прави първи ред – Георги Цанев, Владимир Полянов, Цвета Ленкова-Василева, Георги Райчев, Елисавета Багряна, Янко Янев, Асен Златаров, Найден Шейтанов; прави втори ред: Димитър Шишманов, Чавдар Мутафов и Симеон Андреев.