АПРИЛСКА ЛИТЕРАТУРНА ДИСКУСИЯ 2016 г.

 АПРИЛСКА ЛИТЕРАТУРНА ДИСКУСИЯ 2016 г.

  ЗАЩО ОРГАНИЗИРАМЕ ЛИТЕРАТУРНА ДИСКУСИЯ?

Христо Ганов

  Критиката е мозъчния тръст на всяко изкуство. Тя отстоява високите критерии, тя воюва с посредствеността, тя регулира противоречията. За съжаление през последните няколко десетилетия сме свидетели на нейното (не) обяснимо отсъствие. Боя се, че това се отнася и за изобразителното изкуство, и за музиката, и за театъра; може би нещата стоят малко по-прилично при отразяване на оперните спектакли.  Имам предвид сериозната професионална аналитична критика, която задълбочено изследва процесите и явленията в националното изкуство, има доблестта да дава оценки (с всички предвидими рискове), готова е да защитава позицията си; предизвиква разговори, прения, дискусии. И това тласка изкуството напред.

Спомням си някогашните традиционни литературни дискусии, когато от стотиците обсъждани книги, от десетките изказвания, съгласия, опровержения и възражения все пак накрая на изнурителната седмица (дискусията продължаваше цяла седмица!) така или иначе се очертаваха по няколко книги от всеки жанр, които естествено се оказваха най-доброто от излезлите през предходната година. Нали това е идеята – най-доброто да се открои.

Преди две години трябваше да преодолея абсурдната представа на някои членове на Управителния съвет и да ги убедя да приемем решение за организиране и провеждане на задължителното за писателския ни съюз обсъждане на литературната продукция. С горчивина си спомням колко бяхме разочаровани. Нито докладите, нито присъстващите  се опитаха да анализират процеса.

Слушахме благи хвалебствени изречения, които докладчиците редяха, за да се харесат. И забравиха латинската мъдрост, че приятелят на човешкия род е ничий приятел. Те искаха да угодят на всички, а не подозираха, че самите те станаха неугодни. Всеки се занимаваше със собствената си особа, абсолютно убеден, че единствено неговата книга заслужава внимание. Поредната ни егоцентрична изява. Надявам се тази година да не се повтори. Зависи изцяло от участниците в дебата.

Известно е, че писателите не се четат един друг. Затова тази година ще публикуваме предварително докладите във в-к „Словото днес“ и на сайта на СБП с надеждата, че това ще провокира изказвания, оценки и мнения у повечето писатели, които евентуално ще участват в обсъжданията. За да стане дискусия! Трябва да проявим плодотворното си критическо чувство, да обсъждаме нещата в дълбочина, разбира се аргументирано и уважително към труда на колегите си, но да не се страхуваме да спорим – само професионалния дебат е гаранция за качествено придвижване напред. Освен всичко друго една съдържателно дискусия възпитава и вкус!

И все пак, къде изчезнаха критиците? Имам чувството, че в момента си мисля за Чавдар Добрев и Панко Анчев – те безспорно са най-високото литературно критическо мислене днес. Разбира се и Благовеста Касабова, и въздесъщия Иван Гранитски. Блестящите литературни критици Симеон Янев и Димитър Кирков отдавна се наложиха като водещи романисти. Симеон Хаджикосев, доказан ерудит, очевидно вече не се интересува от литературната критика след респектиращите му опуси в романистиката и мемоаристиката. С тъга си мисля колко ярки и безкомпромисни бяха Минко Бенчев и Здравко Недков. А Наташа Манолова, Георги Пенчев, Константин Еленков, Иван Сарандев, Петър Велчев, Ивайло Христов, Пламен Тотев? – Очакваме техните отзиви.

Но съм чел и изключителни литературно-критически статии от Петър Караангов, Найден Вълчев, Ана Александрова, Петър Анастасов, Анита Коларова и още десетки поети, чиито интерпретации и прозрения правят чест и на тях и на тези, за които пишат. Разбира се, оценявам забележимото присъствие на Георги Н.Николов и на Никола Иванов. Макар последният да написа цели книги за Иван Динков, където често дава воля и става жертва на личностните си пристрастия, впечатляващ е стремежът му да бъде винаги в крак с литературното време и да изразява отношението си към една или друга поетична или белетристична проява.

Независимо от крайно оскъдните възможности и нищожното печатно пространство, което е в услуга на литературната критика, убеден съм, че никой талантлив аналитичен текст няма да остане незабелязан. Искам да подчертая, че в сайта и във вестника на СБП винаги има място за достойните материали, без значение от политическата и естетическата принадлежност на автора. Тук искам да спомена и два от най-добрите у нас литературни сайта, редактирани от наши членове  – „Литературен свят” на Георги Ангелов и „Книги нюз” на Стоян Вълев, които с представянето на творби от български писатели допринасят за навременната и актуална  оценка на съвременната българска поезия и проза.

И накрая. Прочетох всички постъпили за обсъждането книги. Голяма част от тях за пореден път ме убеждават, че сериозните български писатели са в Съюза на българските писатели. Въпреки тегобите, въпреки загърбването на културата от държавните институции и платената война, водена от местни и чуждестранни зложелатели срещу традициите на нашата художествена  словесност, българските писатели отстояват с чест великото ни книжовно наследство  и дават своя принос за съхраняването и  продължението им. Тази дискусия е празник на тяхното вдъхновение и стъпало към новите им книги. Да са живи и здрави!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ТВОРЧЕСКА СРЕЩА „ПИСАТЕЛИТЕ НА РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ – ИДЕИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ХХI ВЕК“
Next post ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА — ДОКЛАД ОТ ЛЮБОМИР КОТЕВ