Под надслов „Криминалните сюжети на Павлина Павлова” на 5 октомври 2015 г. в Литературен клуб „Перото” се събраха десетки почитатели на криминалния жанр, за да се запознаят с трите най-нови книги на писателката Павлина Павлова – „Убийства в Златната подкова” (роман, 2014), „Убийство с цвете” (разкази, 2014) и „Лунното куче” (роман, 2016). Събитието се водеше от журналистката Райна Йотова, за стила и похватите на авторката подробно говори литературният критик Анжела Димчева. Прозвучаха откъси от произведенията.
Павлина Павлова е автор на 55 (няма грешка – петдесет и пет) книги: стихосбирки за деца и възрастни, романи (криминални, документални, исторически и научнофантастични), сборници с разкази.
Седем от тях са в сферата на криминалния жанр. Важно е да се отбележи, че романът „Убийства в Златната подкова” е удостоен с Първа награда „Атанас Мандаджиев” през 2014 г., а сборникът с криминални разкази „Убийство с цвете” получава Втора награда от същия конкурс през 2015 г.
Дарба на Павлина Павлова е в умелото съчетаване на елементи от психологическия, епистоларен, криминален и любовен роман. В калейдоскопичното им битие тя намира точния баланс в логиката на напрежението, като конструира сюжета чрез често сменящи се „прозорци” – едно паралелно сюжетиране, каквото е типично за телевизионния сериал.
През 2014 г. Павлина Павлова написа криминалния екшън „Убийства в Златната подкова” – един завъртян сюжет, на който би завидял и Дан Браун, защото нашата авторка навлиза в неговата територия – археологията с нейните гробници, съкровища, произведения на изкуството и тайнствени знаци; добавяме и преплитане на религиозни практики и символи. И всичко това се случва в едно замряло българско селце с уникалното име Златната подкова. А главната героиня Жоржета е едва 14-годишна, но именно през нейния непредубеден поглед светът изглежда едновременно поетичен и страшен. Иманярската мафия у нас продължава да е един непроучен сегмент от подземния свят. Въобще Павлина е авторка, която обича да се спуска стремглаво в неизследвани територии. Героите в този роман мразят мълчанието – те непрекъснато общуват – чрез диалози и вътрешен монолог, с безброй представители на фауната и флората, с другите герои.
Нека разгърнем книгата с криминални разкази „Убийство с цвете”. Авторката владее техниката на късия разказ: един главен герой, сбитост на изложението, динамичен диалог, конфликт, който завърта интригата, въображение, неочаквана развръзка. Но тя владее и майсторството на обобщението, завещано ни от Дончо Цончев: „В един къс разказ може да се огледа моралната структура на цяло едно общество, една нация, на един свят”. Всички сме чели перфектно конструираните разкази на О’ Хенри. Припомням, че през 1923 г. се появява определението „О’Хенриизъм” – именно то е синоним на виртуозно завъртяна интрига, която се вгражда завинаги в паметта на читателя. В предговора към „Убийство с цвете” Банко П. Банков много точно забелязва, че жестовото изграждане на образите притежава голяма доза театралност, която обаче е достоверна: „В изреждащи се съдбовни схватки с битието, героите неизбе
жно се изправят пред стъписващи екзистенциални колебания и въпроси. И уж стигат до отговори, а се оказва, че отговорът е нов въпрос, че привидно вярното е погрешно, че в края на мъчително налучкания коридор се отваря нова врата”.
Тези разкази са готов многосериен телевизионен формат – съвсем спокойно би могъл да бъде наречен „Отчаяните българи”. Сблъскваме се с богата галерия от типични образи, които срещаме в ежедневието си, но в антагонистичните им превъплъщения всеки един по своему е симпатичен: самотни съпруги и изоставени възрастни хора, отегчени любовници и кандидати за слава, измамници и наивници, пияници и кариеристи, адвокати и жертви, богаташи и бедняци, шефове и служители, доносници и подмазвачи.
Българското филмопроизводство би спечелило значително, ако се обърне към разработването на сценарии по тези криминални сюжети. Бих посъветвала Павлина Павлова да насочи бъдещите си усилия в тази област.
Най-новият роман е „Лунното куче” (2016). В духа на класическия криминален съспенс, познат ни от Артър Конън Дойл, Агата Кристи и Едгар Уолес, Павлина Павлова ни повлича в поредица от убийства на фона на милионерски разкош. Но покрай загадката кой е убиецът, оставил 7 трупа, авторката навлиза в астрологични и културологични пластове, тя държи читателят не само да се забавлява с интригуващ сюжет – с множество обрати, с мистичност, с напрежението на страха – но и да извлича конкретна познавателна фактология. Така в диалога на основните герои често присъстват моменти от митологията, историята, астрологията, различните религии. Кое е всъщност Лунното куче? Читателят постепенно разкрива тази мистерия чак до края на романа.
В белетристичните текстове на Павлова има моменти, които очевидно се доближат до социално-философските есета като жанр. Често диалозите между героите прерастват във философски спорове, прехвърлят се към актуални политически и екзистенциални теми, засягат властта, поуките от историята, капаните на демокрацията, илюзорното щастие, смъртта и божественото наказание. Така се раждат някои от нейните афоризми с експлозивна сила: „Границата между Царството на живите и Царството на мъртвите е тънка като въздишка” или „Защо са ни разни мъдреци, щом в най-важни, най-съдбовни моменти техните мъдрости не струват и пукнат грош.”
Криминалните сюжети в световната белетристика (особено като кинофабула) често събуждат скритите, нецивилизовани черти на нашия съвременник. При Павлина е обратното: нейните страховити истории просвещават, активизират паметта. Не е важно кой е престъпникът, нито конкретният мотив за престъплението, защото пътят от любовта към омразата, от възторга към скръбта, от възхода към падението, от човешкото към животинското… и всичко останало, този път никога не може да бъде един и същ за седем милиарда човешки сърца.
Анжела ДИМЧЕВА
