Анна Мария Петрова – Гюзелева има висше образование: хореография, театър и музикално продуцентство. Телевизионен журналист и сътрудник на БНТ, RАИ, TВ La 7 и Mедиасет-Италия. Актриса с повече от 55 игрални и телевизионни филма. Хореограф и преподавател по класически и джаз балет в Италия и България. Кино и телевизионен продуцент в Италия и България. Основател и президент на Фондация „Никола Гюзелев” – 2015г.

Пише стихове и публикува в Италия и България /в специализирани издания, сборници и антологии/. Има седем издадени стихосбирки на български и италиaнски език.

Литературни награди: първа награда в Eвропейски конкурс за поезия и култура –Лече 2010, Италия; голямата награда за култура и поезия – Васто 2012, Италия; наградата на Европейския Парламент – Католика 2013, Италия; награди на СполетоАртФестивал –2015, на СполетоАртФестивал – 2019, Италия и др. Член е на Съюза на българските писатели

ГНИДИ

Сега вече знам.

И няма нищо по силно от това съзнание – да знаеш!

Истината за нещата –

не ти дава щастие, но ти дава сила.

Силата да знаеш, да разпознаваш гнидите –

подмолният Сàтана.

Умението да го откриваш

във всички човешки безумия и падения –

да усещаш дъха на подмолната гнида,

на Бигбрадъра, който и духа ти маневрира.

Да знаеш, да помниш,

да виждаш извън теб,

да имаш просветлението!

А то не те кара от радост да скачаш.

Смразяващо е!..

Да преосмислиш всичко от нов ъгъл – по-жесток.

Обезумяващо е…

Може би тук е изходът –

спасението –

Обетованата ни земя!

Смисъла да се намериш в себе си –

за нас, силно грешните и безумни човеци  да,

да проумеем себе си накрая…

ЗНАЦИТЕ

Те са навсякъде, върху всичко –

следите на отминаващия миг.

Следите от прелитащия ни живот –

на твоето чело са, на моите клепачи, в ъглите на устните,

в очите, в погледа, в душата…

Премигваш и след това светът е друг,

усмивката е сякаш помъдряла

и мускулите – в нервен тик.

Обърнеш се и другият е вече друг,

поемеш дъх и вече си сред чужди.

Вкусът на радостния повей е отминал,

трудът на дребна мравчица е като стара снимка избледнял.

Търсиш смисъла, търсиш порива,

търсиш приятеля, отдавна заминал си

от този свят или от твоя хоризонт.

И докато усетиш, вече не познаваш никого,

но стига да познаваш себе си.

Тогава знаеш, че си жив и точен,

и на правилния коловоз си,

към вечността и съвестта си.

Ти си –

въпреки света,

въпреки хаоса,

въпреки всичко.