ЦЕЛУВКАТА
Спомен за Кузма Прутков
От хиляди години хомо сапиенс
жадува за изтънчения пол.
И въпреки, че всяка дама хапе и
целувката е повод за разкол,
възпяват я наивно заслепените
поклонници на гибелната страст.
Дълбок е отпечатъкът ѝ в гените,
предадени в наследство и на нас.
Класическа проява на себичното,
тя никога не носи смисъл нов.
Ех, наука е липсвала в първичните
представи за човешката любов…
А трябва да се знаят незавидните
последици от допира открит:
уврежда се, деца, тиреойдната
жлеза на чувстващият индивид!
Така, че не посягайте на ближните,
дори от предпочитания тип.
Мислете неотклонно за верижното
пренасяне на вирусния грип.
ВОДЕВИЛ
Като бяло фантомче в здрача,
като щъркел в полумрак,
вътре в мен един щур палячо
заподскача на куц крак.
Аз целувах една бамбина
в избуялата трева –
той намери в това причина
за живот и оживя!
И направи шпагат от радост.
Даже тропна казачок!
Любовта възпя в серенада
кавалерът – мушморок.
После хълца и плака кански
насаме пред чаша джин.
Тя отказа турне в Прованса,
каза: „Сбогом, Арлекин!…”
Но защо да го жаля! Скоро
ще подскочи вдъхновен.
Щом се влюбя до гроб отново
в Колумбина № 2.
ОБЯСНЕНИЕ НА НОВОБЪЛГАРСКИ
Ало, гърлата с циците! Хайде за проба
да свалиш селяндурския ластик…
Аз съм твоя фен в журито. Твоето лоби.
С мен печелиш престижния кастинг!
Тъй ще имаш цена. Ще пробиеш в поп-арта.
А сега стриптизирай! Куфей!
Разкърши се добре за интимното парти
и участвай в сюжета! О кей?!
И ме гледай в очите! Как се казваше? Мими?
Значи днес ти е пробния тест.
Докажи се и аз ще създам твоя имидж,
а в топ-листа ще бъдеш дъ бест!
Обещавам ти свят като филм на Уолт Дисни.
Лайф и сцена! Безкрайно ревю!
Ще зависиш от мен, ала всичко е бизнес…
Андърстенд? Кис ми пак! Аи лав ю!
Само без номера! Захитрееш ли, знай,
че ще чуеш римейка:
„О бейби, гуд бай!”
ЕПИЗОД В БАРА
„Но как же случилось, что интелигент,
противник насилия в быте,
так низко упал я и в етот момент,
ну если хотите,
себя осквернил мордобитьем.“
Владимир Висоцкий
Той почерпи по водка. Бе порядъчно мотан.
Сложи длан върху моето рамо.
Смутолеви: – Имаш биволски бицепси, готин,
но и ти си кутре пред жена ми…
Тя е танк – мачка тези, които не слушкат.
Тя те бройка с окото на снайпер.
А отвориш уста – и те взема на мушка!
Щом ти гръмне един, съска „Трай, бе!“.
Да, но как да изтраеш? Вярвай, вече не мога!
По-добре да спя с кучето Динго!…
Дай да пийнем по чашка за смелост, Серьога,
че и тук ми треперят мартинките…
Аз се боря до дупка! Вия, гъна се, дращя…
Още дишам, но как да я сплаша?
Ако искам развод, тя от раз ще ме сгащи
и кого, според теб, ще пердашат?
Виж, ти можеш да носиш. Ти си рицар на риска,
Ти си як и ми хрумна идея.
Ето, правя оферта: колко долара искаш?
Плащам в брой да избягаш със нея!…
ЖИТЕЙСКИ СЪВЕТ
Съблекат ли душата ти грешна по потник,
ще цинцикаш от кучешки студ.
Ти ще бъдеш поредния луд,
на когото ще сложат предпазен намордник.
Ще се плашат от теб и роднините близки…
Е, това ли е светла съдба?
Стига с тези Вивалди и Бах!
Слушай Слави и гледай конкурси за миски!
Не мисли! Ще те гръмне инфаркт ненадеен…
Вдигай гири! Търчи в сняг и дъжд!
Появят ли се мацета – дръж!
За кого ще тъжиш? Ти нали си живееш?!
Ха, наздраве!… Замезвай, бе, мъж!
АНЕКДОТ
На Атанас Славов
Купих плат и хастар за костюм, а шивача
взе поименно моите точни размери.
Той завърши сакото предсрочно, обаче,
то бе тясно и с криво скроени ревери.
- Нищо! – смигна ми майстора – Хайде, капризи!
Дай гърдите напред! Още мъничко…Браво!
Бях попаднал в капан, в усмирителна риза
и стърчах между двата различни ръкава…
Той за миг онемя, пребледня, запелтечи…
Той прокле от душа суетата телесна.
- Повдигни тази дълга ръка, бе, човече!
Тази другата, – каза ми – пускай отвесно!
- Да, но, – плахо измънках – придърпва ме
шлицът…
- Чупка в кръста! – извика той. – Ето, че стана!
Тъй извит и пришит, и забоден с карфици,
тръгнах, без да дочакам повторна покана…
- Боже мой, – чух отнякъде – стъпва напряко!
- Представи си, че почне внезапно да вика!
- Ненормален и крив, – възмутиха се някои –
а костюм му ушили за чудо и приказ!
КОНСТАТАЦИЯ
Социален урок по приложна евристика
е парадоксалната мода:
в комунизма си живеят господа капиталистите,
а в капитализма – народът.
ПАТРИОТ
(по Христо Ботев)
Патриот е – душа дава
да краде и да продава
за търгашеска изгода
имането на народа.
За нов имидж и за слава
той политиката бистри.
Като човек – що да прави? –
урежда се за министър.
ПУБЛИЧЕН ОТЧЕТ
Този негов отчет ме разби!
Озвучи той хиляда хвалби
в горно „до“ по свой собствен адрес.
Увери драматично в прав текст,
че е влязъл със лошите в бой,
че героят обществен е той,
че е войн на свободния свят –
русофоб, натофил, демократ,
че придал – хайде всички, поклон! –
на страната модерен фасон.
И разбира се, в новия път,
той е флаг, мярка, стожер, върхът!
Той е знак за единство.
Той е просто единствен!
За народа си жива вода
е донесъл човекът! И да –
мило, драго за него е дал!
Абе, що не си връчи медал?!
АДМИНИСТРАТОР
Той е зет или сват
на мастит депутат,
на мутрак късоврат,
на безочлив търгаш
и авер – значи наш –
на червен богаташ.
Този бос пък е син
на един господин –
ренегат-аферист,
но безукорно чист
пред закона у нас.
И до днес е на власт,
задкулисно стаен
в камуфлажния ден.
Негов млад приближен –
кадър с ранг „протеже” –
е министър сега.
Ой-ла-ла! Хип, ура!… И така,
онзи вещ бюрократ,
вездесъщия сват,
чичо, вуйчо, събрат
с повратливия ум,
май на всички е кум.
ФАКИРЪТ БЕЗ КОН
С моя шеф сме в конфликт.
Той е рожба на СИК –
значи мутра от сой –
капо, бос и плейбой.
Аз обаче, бях смел и
с гордо вдигнато чело –
т.е. мъж със цена! –
не му цепех басма,
не подгънах коляно
и той с пръст се закани:
– Ще ти скъсам главата!
Уж съм с фин, остър нюх
но презрително плюх
и затръшнах вратата.
Сложих край на етюда…
Вече знам, че бе лудост!
Кариерен гаф, крах!
Плюс позорен пердах…
Затова, ако някой
срещне в някоя пряка,
в парк, тих кът или двор
самоходния торс
на окаян бродяга,
нека знае, че той
е човекът, избягал
от служебен тормоз…
Очевидно и сигурно
тази фарсова фигура
носи свойта глава…
Този мрачен факир,
който с нея върви,
който скита и броди
като дух сред народа,
който глухо ръмжи,
че мъртвецът е жив,
който псува на тема
„Социална система“,
който сочи към вас,
без съмнение съм аз…
