Анжела ДИМЧЕВА
Една необикновена личност достигна патриаршеска възраст, но все още е активен в своите послания към публиката като писател, сценарист, режисьор. В това се убедиха присъстващите на юбилейната вечер в Дома на киното в София, където на 17 октомври 2022 г. беше отбелязана 100-годишнината на Анжел Вагенщайн. На събитието присъстваха: Илияна Йотова – вицепрезидент на Р България, Йорданка Фандъкова – кмет на Столична община, посланикът на Испания в България Н. Пр. Алехандро Поланко, Биляна Генова – директор на Дирекция „Култура“ към СО, десетки писатели, журналисти и кинодейци.
Високите гости бяха приветствани от Жаклин Вагенщайн с благодарност и признание за нейния дядо: „Анжел Вагенщайн е сред най-многоликите личности, които аз познавам. Наистина присъстваме на забележителен юбилей!“
Илияна Йотова предаде на Жаклин Вагенщайн „Почетния плакет на вицепрезидента“ като почит към Анжел Вагенщайн, а в своето емоционално слово изрази поклон към писателя, когото тя нарече вселена: „Много трудно е да се говори за такъв невероятен юбилей. Защото ние имаме привилегията да живеем в едно време заедно с нашия приятел, когото с любов наричаме Джеки. Зад тези 100 години стоят много творчество, усилен труд, талант, прослава на България далеч зад границите ни. За него Димитър Талев казваше, че е различен със своята другост, защото той винаги е готов да се изправи срещу неправдите, избрал най-важното оръжие – оръжието на изкуството“.
Г-жа Йотова поздрави Жаклин Вагенщайн за значимия фестивал „Синелибри“, който е под мотото „Преоткриване на времето“ и е посветен на Марсел Пруст: „В юбилейната година на Джеки това е една чудесна метафора и сякаш „По следите на изгубеното време“ ние преоткриваме живота на нашия приятел Анжел… Честит юбилей! Нека твоят дом, скъпи Джеки, остане винаги така отворен за всеки, който иска да се докосне до твоята висота и който иска да научи твоите вечни уроци – за солидарност, надежда, справедливост, любов между хората“.
Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели – изрази почитта си чрез едно красиво и емоционално слово: „Какво по-голямо щастие би могло да има от факта, че твоето признато по света творчество е част от богатството на българската литература! Твоята изначална мъдрост, която има категоричността на аксиома, се увенча с едно столетие, а изворът ѝ е все така непресъхващо пълноводен. Като войник на доброто, ти си неопровержимо доказателство за мъдрата сила на волята и съвестта, но и с личното си участие в епичните битки с мрака, които високоталантливото ти перо води ежедневно. Личности като теб са стожери на всяка национална култура, а за нас, съвременните свидетели и участници във вечната балканска сюита, присъствието ти в българската литература е една от причините днес тя да звучи със самороден и неповторим глас. И вместо тост, ще изречем от сърце признанието: Обичаме те! Четем те! Гледаме те! И се гордеем с теб! По твоя вина от Толедо до Шанхай и обратно до СБП днес звучи серенадата за балканска гайда, а когато тя звучи, времето спира. Наша е признателността. Благодарим ти!“
Проф. Божидар Манов направи кратък преглед на творческите постижения на юбиляря в родната култура: „100 години – един задъхан, неуморен, запъхтян житейски път! Нормално е уважението към личността на Анжел Вагенщайн да предизвика огромна вълна от поздравления! Не се е случвало в българското кино да честваме 100-годишнина. Той е автор на 52 сценария за игрални, анимационни, документални филми. Неговите книги са издавани навсякъде по света. Той е от стълбовете на българското кино и има запазено творческо място не само в нашето, но и руското кино. Пиесите му са играни по нашите и световните сцени. Между неговите пиеси ще отбележа „Съкровището на Силвестър“ (1972), която постига изключителен, феноменален успех – това беше една политическа бурлеска от първа класа – подтекст, ирония, самоирония, бяхме свидетели няколко години на претъпкан салон в Държавния куклен театър. В творбите му тече един невероятен поток от изключителна жизнерадост, ведър поглед към света и чувство за хумор – уникално и неповторимо. Джеки, пожелаваме ти искрено да достигнеш 120 години, защото ни е нужен твоят млад, жизнерадостен талант“.
Поздравителни адреси бяха прочетени от Елиянка Михайлова (от името на Министерство на културата), от Александър Оскар – председател на Организацията на евреите в България „Шалом“, от Милко Лазаров – председател на Съюза на филмовите дейци, от посланика на Израел у нас Н. Пр. Йорам Елрон, от Снежана Тодорова – председател на СБЖ, от Сдружението на испаноговорящите в България в лицето на Георги Митов и Къдринка Къдринова, от Българския антифашистки съюз (Евгений Белий), от Центъра „Сергей Айзенщайн“ и др.
„Честито начало на новия ти век!“ – пожела Георги Митов.
В отговор публиката видя видео обръщение на Анжел Вагенщайн, в което отново пролича мъдростта на твореца: „Благодаря, че ви има и сте тук в деня на моята стогодишнина. Да остарееш не е подвиг, нито повод за гордост. Природата има свое тайно и мистично мерило за отпуснатите ти левги живот и единствено тяхната стойност зависи от теб, от твоята устойчивост и упоритост да следваш посоката към храма, въпреки че той е далеч отвъд хоризонтите на нашия живот. А всеки далечен път има своя метрична система. Моята е мерило за среднощните партизански пътеки, за разстоянията от килията до бесилото, за метрите киноленти от монтажната маса, за наниза от думи в моите драскулки…Отново ви благодаря, довиждане!“
Присъстващите бяха омагьосани от прожекцията на един добре познат, но все така магичен филм по сценарий на Анжел Вагенщайн и режисура на Конрад Волф – „Звезди“ – единственият български филм, отличен с Голямата награда в Кан и с номинация за „Златна палма“.