АНЖЕЛА ДИМЧЕВА

ИЗ „ИГЛИ В СЪНЯ” – том 2

Анжела Димчева (1963) е родена в София. Тя е поетеса, журналист, литературен критик, редактор. Магистър по българска филология и английски език (СУ), доктор по наукознание (УниБИТ). Има над 1300 публикации в 30 издания. Автор е на 8 книги: 6 стихосбирки и 2 сборника – „И критиката е любов” (статии, рецензии, интервюта) и „Игли в съня” (лирични фрагменти). Две нейни книги са издадени в Украйна в превод на Виктор Мелник. Най-новата й стихосбирка  „Дубльор за Ада” е билигва издание (български/английски език, 2019, изд. „Български писател”). В началото на 2021 г. в Германия излезе ново издание на „Игли в съня” (билингва: български/немски език) в превод на Румяна Захариева. Лауреат на награди за поезия в България, Русия и Италия. Лауреат на „Златно перо” на СБЖ, на Златен медал „М. Ю. Лермонтов” (Москва). Творбите ѝ са преведени и публикувани на руски, немски, английски, полски, италиански, испански, шведски, украински, сръбски, гръцки, арабски, румънски и турски език. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, Асоциацията на софийските писатели и Българския П.Е.Н.-център, където заема поста секретар-ковчежник. Председател на Общество „Димчо Дебелянов” към Националния студентски дом – София, член на УС на Фондация „Българско слово”, постоянен автор на страниците за култура на в. „Труд”. Председател на Българското жури за присъждане на Европейската награда за литература и член на Международното жури, Брюксел – 2021.

***

Естествената храна на изкуството винаги е било нещастието.

***

Незабравимото е нещо повече от вдъхновение… То е пулсът на бъдещето.

***

Когато се опиташ да летиш, разбираш, че светът е твърде тесен.

***

Когато мравуняците превземат къщите, човеците се завръщат по обратния път на еволюцията си.

***

Слуховете са прилепи – легендарно страховити, но всъщност безобидни.

***

В облака на съмнението се заражда бурята на страстта, светкавицата наелектризира целувката, дъждът сваля дрехите… Останалото е мирис на ведрина.

***

Афоризмът е дълго бягане по пистата на краткостта.

***

В локвата кал заблестява само едно ценно нещо – въображаемото слънчево отражение на лицето ти.

***

Една играчка спи на плажа, забравена след пораснало дете. Два отпечатъка от влюбени тела останаха на пясъка, когато еротиката отплува към Юга на старостта. Дори приливът няма власт над тях.

***

Залез… Слънцето се прибира в къщата на морето, а любовта – в къщата на раковината.

***

Търпение: кактусът чака бодлите да се превърнат в цвят – Днес продължава 100 години.

***

Не сме съвършени, но в казана с катран има и звезди.

***

Поезията е хилядолетна секвоя в градината на изкуството.

***

Нищо не остарява толкова бързо, колкото щастието.

***

Цветята също плачат, а камъните ги утешават, притиснали ги в студена прегръдка високо в планината.

***

Враговете също са приятели, но живеят от черната страна на Луната.

***

Поезията е материя без химическа формула, слово, което произвежда енергия като перпетуум мобиле. Издадох няколко стихосбирки през последните 30 години, почти нищо не съм успяла да кажа. Как да обрисуваш нещо, което е проекция на вселенския шепот…

***

Красотата не иска, красотата не вика, красотата не обвинява. Тя е чест сама за себе си. Невидим поклон към съвършенството.

***

Фейсбук е бойно поле на егото на нереализираните в кариерата мъже и на незадоволените жени.

***

В огледалото на любовта няма възраст…