Ангел Симеонов е роден на 5 февруари 1961 г. в София. Поет, бизнесмен, колекционер, собственик на хотел „Анел“ и Арт комплекс „Анел“. Издал е 10 стихосбирки, сред които:
„Любов като насън“, „Ледена земя“, „Душата ми“, „Цветя от моята душа“. Основател на онлайн платформата SofiaPress, която управлява до днес. Сайтът спечели „Журналистически Оскар“ за 2018 г. Основава Сдружение „Фонд за изкуство и култура – Ангел Симеонов“ (2019), което осъществява дейност в обществена полза, изразяваща се в подпомагане развитието на културата. Фондът притежава една от най-богатите колекции на българско изобразително изкуство. Над 60 песни по негови стихове са написани от Георги Костов, Димитър Гетов, Росалин Наков и Теодора Милчева, които се изпълняват от известни български поп певци. Удостоен е с Награда за принос към българската литература на СБП (2017), лауреат на Първа награда за най-добър текст на Националния конкурс „Бургас и морето“ (2018). Носител на „Златен век – печат на цар Симеон Велики“ (2023) от Министерство на културата. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на колекционерите в България.
ЦВЕТЯ ОТ МОЯТА ДУША
Изпълнява Орлин Горанов
По вятъра изпратих ти писмо,
откъснат лист от моята душа.
Получи ли го ти, не знам,
или потъна в мислите ти, там,
където чувства, спомени ведно
гаснат в мрачна самота?
По облака изпратих ти сълза,
отронена от моята душа –
дъждовно огнено небе,
от бури, мълнии разбито,
небе с угаснали звезди
и с черни облаци покрито…
По залеза изпратих ти луна
с разпуснати в тъма коси.
Тя с бледолунна светлина
изгря във твоите очи.
Припев:
По изгрева изпратих ти цветя –
букет от слънчеви лъчи,
цветя от моята душа,
в която слънцето си ти!
КАКВО НЕ БИХ ТИ ДАЛ?
Изпълнява Орлин Горанов
Какво не бих ти дал, за да останеш? –
Дори очите, със които те видях;
дори сърцето, със което те обикнах;
дори живота, който разпилях!
Какво не бих ти дал да ме докоснеш
със поглед в здрача теменужен
и с тихи стъпки тихо да приседнеш
под пламналия залез с вятър южен?
Какво не бих ти дал да не забравиш
онези плахо гаснещи звезди
и с тях в душата огън да запалиш –
да хвърля искри, вечно да гори?
Припев:
Да изгори душите ни, и двете,
и цвете да поникне в пепелта.
Красива роза то да стане сетне –
цветето на любовта!
ПРИСТАНИЩЕ
Изпълнява Дует „Ритон“
След дълъг път, когато се завърнеш
в пристанището тихо вечерта
и я потърсиш, за да я прегърнеш,
но не откриеш Любовта;
влез в кръчмата със каменни дувари,
под сянката на тъжните смокини –
на масата с приятелите стари
пред чашите със гъсто черно вино.
Припев:
Запей моряшка стара песен –
за вятъра и белите платна,
за мрака черен, звездопада късен,
потънал в синя тишина…,
Припев:
За бурята, запалила небето,
целунато от кървава луна
и бездната, погълнала морето
в стихия – огън и вода.
Пий, пей да я забравиш –
усмивката й слънчева в нощта.
Замина с друг. Какво да правиш?
Остана сам – самотен с песента…
СКИТНИКЪТ
Изпълнява Георги Христов
Скитник беден цял живот се скитал.
Бил млад, но бързо остарял.
Той никога завист не изпитал.
Любов какво е – също не разбрал.
Самотен седнал той във парка,
във късна есен с паднали листа,
и в старата му шапка на земята
една монета светела едва.
Припев:
Скитникът до днес е още в парка –
без обич, ласка, топлина…
С протегната ръка той още чака
да спре при него любовта.
А по алеята, прегърнати, вървели
във този ден момиче и момче.
Подминали го те, а той останал
със молещи, протегнати ръце.
Тогава скитникът злочест заплакал –
за първи път в живота си разбрал,
че не монети, а любов е чакал,
не я дочакал, тъй и остарял…
АНГЕЛ
Изпълнява Орлин Горанов
Тиха нощ, тъжни спят звездите.
А ти защо не спиш, кажи ми?!
Чуваш ли щурците, в тишината скрити,
и шепота потаен на тревите?
А вятърът сред стихналите клони,
с въздишка нежна на листата,
припява приказна соната
и сенките им в мрака тъмни гони…
Прикапва росна ранина,
а ти не спиш – тъгуваш самотата,
и в спомените пленница една,
изгубена, в любовна болка чакаш…
Припев:
При теб ще вляза тихичко, на пръсти,
очите ти омайни да целуна,
а после… ще възкръсна във съня ти
като ангел във нощта безлунна.
ЧАША ПАСТИС
Изпълнява Васил Петров
Танцуваше среднощен бриз
със закъснялата луна.
Пианото с последен бис
притихна в синя тишина.
И колко мисли и мечти
потънаха във тази чаша!
С леда стопиха се в пастис
и в спомените избеляха…
А времето – дамоклев меч –
разсече моето сега –
на минало, в забрава веч
и бъдеще, обречено в тъга.
Припев:
Останах с чашата пастис.
Останах с бледата луна.
Останах сам, отронен лист,
попарен в есенна слана.
Останах сам със чашата пастис…
ОЧАКВАНЕ
Изпълнява дует „Ритон“
Към залеза очите приковани.
На палубата – тишина.
И само шепот на вълните
притихва в корабни витла.
Отронен вик – посреща ни брега.
Пристанището тихо ни очаква.
Примигват замечтани светлините
във падналия мрак едва-едва…
Припев:
Очакване. Сърцето лудо бие.
На пристана е пусто – тишина…
Но ето – стъпки на жена
във здрача на смокините се крият.
Усмивка плаха… и целувка.
Прошепнати като насън слова.
Погалени от лунната милувка,
две сенки сливат се в една.
ЗАКОТВЕНИ МЕЧТИ
Изпълнява Панайот Панайотов
Пред празните чаши, до дъно изпити,
сред пушек и облаци дим,
на дървени маси, във тъмното скрити,
пият моряците джин.
Припев:
През океани и бурни морета
всеки от тях е преплувал
и под звездите на чужди небета
е плакал, мечтал и будувал.
Сега са си вкъщи, в мрачната кръчма,
бленувана в нощи несретни,
а пред очите им – корабни мачти
потъват във спомени сетни…
Часовете минават, но никой не става,
животът им сякаш закотвен е тук.
Те пеят и песента им остава
тихо да гасне без стон и без звук.
ДЕТСКИ СПОМЕНИ
Изпълнява Веселин Маринов
Безпътен, вятърът подгони
вълни разбудени в морето.
А над безбрежните простори
изгревът очи отвори
и взор отправи надалеко.
И литна утро златно, бяло,
на чайките с крилете леки.
Мъгла повдигна наметало
над бряг скалист и пуст навеки.
И бяла лодка в тишината
детски спомени пробуди
с морен трепет на веслата,
притихнал в шепот изумруден.
Припев:
И като в сън, две стъпки боси
оставят в пясъка следи,
във спомените ми вървят сами
назад в години златокоси
през детството и моите мечти…
ЗЛАТЕН РИТОН
Изпълнява Дует „Ритон“
Прозорците в тихата вечер заспиват,
но твоят е буден, примигва едва.
Гласът на трамвая сънен затихва –
безследен потъва дълбоко в нощта.
Очакване тръпне – любов и надежда.
В прозореца скрита е блян-светлина.
Клавишите в тъжна соната подреждат
разплакани ритми в пустинна тъга.
Последен акорд и пианото спира.
Изгрява в очите ни късна луна.
„Видях те, видях те! Нима не разбираш? –
Превърна ме в своя робиня-съдба.“
Припев:
„Аз чаках те дълго, с пианото плаках.
Изплака душата ми стон подир стон.
Но в късната вечер все пак те дочаках
и щастие пихме от златен ритон…“
ЛЮБОВ КАТО НАСЪН
Изпълняват Силвия Кацарова и Орлин Горанов
Събудих се след чуден сън.
Звездите бавно гаснеха в прозореца
и птица нежно пееше навън,
листата на дърветата пригласяха.
И утро се пробуди в мрака
с усмивката на твоите очи.
Сънувал съм те – теб съм чакал –
притихнал спомен в две сълзи…
В душата ми бе тихо като в храм.
С камбанен звън сърцето тихо биеше.
Аз ли съм, или не съм? – Не знам.
В съня отминал тайната се криеше.
Припев:
Сънувах бяла лунна светлина.
Чух стъпките на влюбено момиче
и във съня си срещнах любовта,
и в този миг разбрах, че те обичам!
ДЯДОВАТА КЪЩА
Изпълнява Панайот Панайотов
Малка стая, четири стени,
мъничко кандилце на едната.
Пламък вечен там гори –
спомен жив във тишината.
Едно момче, почти дете,
пораснало във дядовата къща –
днес мъж със силни рамене
назад в годините се връща:
Щурците свиреха в нощта
и вятър вееше косите.
Река сребрееше едва-едва.
Потъваха във утрото звездите…
И днес реката пак тече.
Небето пак е със звезди.
И детството e там –
далече, остана с детските мечти…
Припев:
И толкоз време за мечти –
безкрайна вечност и Вселена,
събрани в детски две очи,
във чудни сънища родени.