АЛЕКСАНДЪР КРУМОВ /СТИХОТВОРЕНИЯ

ТЪРСЕНЕ НА УЕДИНЕНИЕ

 

Стъпил на перваза

на отвъдното, искам да кажа:

-Тя е тук и аз ще остана!

Тя е каничката със сметана.

Тя е изваяла шевицата,

знамето, свободата за двама.

 

Стъпил на перваза,

наблюдавам тези сто етажа.

Душата ми къде ще спре,

нея нежно да призове,

ще я целуне или там, на плажа,

целувката ни солена

прилива ще спре?

 

Стъпил на перваза,

акварелът на света

ме връща назад,

за да я пренеса над нещата,

които държат в затвор покоя

и светлината.

 

Стъпил на перваза,

знам – тя е в мен.

Търсим брод

за душата ми,

винаги в плен

на света отчужден.

 

 

 

 

ПРИ МЕЧТИТЕ

 

В музиката на деня

банджо за събуждане

над мекици с пудра захар и бисерни боровинки.

Целувам със затворени очи тези ръце,

неуморни, носещи ми димящи плодове

в щрудел, във вита баничка.

Има и каничка с бразилско кафе.

 

В музиката на деня

цигулка-сестра напомня:

чорапите ти са мокри, морни…

Ти ги гладиш със смях,

прани са, не е от дъжда,

гонещ ни вчера в пияната

августовска мараня.

 

 

Градът отдолу пуши евтини цигари и райски газ.

Рядък дим гъделичка в захлас

слушащите безумен хороскоп

за принцесата на автостоп.

Телефонът е присаден хобот.

 

В музиката на събудения ден

не искам да изляза,

да вперя в бурята на делата взор

и китара да ме татуира с ритъма

на ежедневен финансов позор.

 

Искам да остана

на хълма на събуждащата мечта.

С банджото да се наслаждавам на твоите мекици.

Дървесата – прегърнати жрици –

да се молят за вечна вярност

към тази утринна твоя и моя тайна.

Наша тайна,

далеч от бедите, следствията им, злините,

бушуващи в непроменяемия, далечен край на света.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОД НЕБЕСАТА

Не на войната

 

 

Пия бразилско кафе,

сърбам новините

и пълзи към мен

октоподът на дните,

досаден като мухите.

 

КОВИД – едно пипало.

Конспирация – второ.

Стрелба в тила – трето

Измама – не, това е крило.

 

Духът ми изкривен

в отражението на кърваво острие.

Кръв капе от екрана – помпа.

Невинността е глупост.

Удърът с брадва за измяна

в съда се разглежда без драма.

 

Тече кръвта ми като питие,

без нея в новините

съм паднал просяк

с туберкулозно дишане,

ближещ кал и восък.

 

Слепотата е предимство.

Войната е единство.

Студът напомня за убийство

до мен в канала

и при изпържената врана.

 

Снаряди се сипят от полата

на изнасилените небеса.

Кой не ги прободе в пиянство?

Кой не ги изнасили тук и в странство?

О, небeса, какво ни носите?

Осколки, железа за жени и деца?

 

Плачете за небесата!

За орбитата им над земята!

 

Тече кръвта ми като питие,

в цикичност сводът се тресе.

Аз съм паднал просяк,

с туберкулозно дишане,

ближещ кал и восък.

Протегнал длан за късче мир и свобода.

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ПОЧИНА ЕКАТЕРИНА ЙОСИФОВА
Next post МАРИЯ НИКОЛОВА /БИОГРАФИЯ + СТИХОВЕ