АСИМПТОТА

 

любовта е безкрайна вселена.

тя се разширява божествена, нетленна.

след всяко докосване с нея

към безкрая отлита безкръвна епопея.

 

скъпа, донеси ми хляб и вода, моля!

скъпи, прегърни ме, изгони ми страха.

навсякъде следи ни злото — невидима кама

в царевицата, в житото и просото.

но без тях, от бездействието — враг и суета

ще умре подвластният нему сиромах.

 

животът иска всяка година сиромашко лято,

преди да задмине ново технологично плато

и висящите мостове, водени до нивите, бременни с хляб

за труженик, физик, математик и никому ненужен поет.

 

скъпа, донеси ми марля и риванол.

скъпи, ти си моят сокол и вечен зъбобол.

прегърни ме, дай да целуна твоята рана.

трудът е на доброто целебната отмяна.

в бездействието — кал, предателство и грях —

погребан е животоносен, любовен алманах.

 

                                                  12.12.2022 София

 

 

 

 

 

 

АНГЕЛ, СПАСИ МЕ

 

Държейки автомата, ние се срещаме, нали?

Ти – плачеща върба, търсиш ме във вода.

Ангел, изтегли ме от всяка война!

Далеч, далеч

спаси моето сърце и душа.

 

Колко странни са желанията на сърпа на луната?

Тя ме иска гол под върбата.

Далеч, далеч от самотата на войната.

Нека да е война.

 

-Върбице света, дай ми вода!

Преди да се отлепи ръката

от ножа и дулото на автомата.

 

Ние се срещаме, нали?

Ангел, покажи ми бъднини без мен,

но с ясни зори!

Родината да мълви:

-Сине, градината цъфти.

Тя от тялото ти цвят събира

и от кръвта ти вода извира.

 

Ангел, ние се срещаме всеки ден, нали?

Нека пак да кажа на усмивката ти:

-Благодаря ти, че ме спаси…

когато до градината ме съпроводи

без сълзи!

 

                                                  04.04.2022, София

 

 

 

 

 

БЕЗ КОМПАС

 

Където и да се лутам, все нося си сърцето.

Искат ми го банкери и хищни деколтета.

Студоносна е нишката, крепяща моя живот.

Паветата жълти трептят — люспи на дракон.

 

Очите ѝ ме притеглят — странен голтак.

Забавям се в магазина, радвам ѝ се пак.

Тя идва за дрехи ненужни, лъскави риби.

Очите ми, прегръщащи я, са грижи поносими.

 

Не бърза с роклята да се скрие в пробна.

Усмихва се разбиращо пред огледалото.

Повдига се на пръсти, повдига полата.

Показва ми дори стъпалото.

Нищо не искам от нея, няма себеподобна.

 

Не е горда, нито руса, ни синеока.

Просто херувим, немислещ за Голгота.

Някакъв наперен светлоок —

откъде се намери и точно сега да дойде?

Тя с поглед го прати в сивия отвън поток.

 

Където и да се лутам, все нося остатъци от сърцето.

Искат ми го банкери и хищни деколтета.

Мигът изстина, с очи в прегръдка я държах.

Бях в кристален, построен от нея палат.

Видях кораб ментален,

на палубата му аз — волен пират.

 

                                                  06.12.2022, София

 

 

 

 

ВИНАГИ ВЪВ ВРЕМЕТО

 

Ти се явяваш български нежна,

неподозирано поетична, снежна.

Ела до мен, спести обяда ми студен.

Спести лутането в глобалните болки,

където неволята язди двуколка.

 

Ще се върне ли целувката без страх

да прогони войната и пандемичния грях?

Ученият, носейки звездна алея,

уви, закъснял е за ваксинираната фея,

прегръщаща те, преди да станеш прах.

 

Колко е късно да приласкаеш децата

в бягащата редица – от Киев до Кабул!

На екрана изплува летище и

редицата е уплашен, трикрак питбул.

Там да те позная в дупка на стърнище

и те донеса нежна, (безопасен оракул),

гушнала дете до горящо стрелбище.

 

                                                  22.09.2021, София

 

 

 

ДАЛИ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОВЕРЯВА?

 

 

В миналото сред танцуващите сенки на лудите

нямаше накити, нямаше червила,

имаше облечена голота. Имаше радост, че ще дойде нощта.

В ръцете се оглеждахме в слънчева вода.

 

Някой непрекъснато скачаше в локва под дъжда.

Аз те прегръщах и пиех капки обещания.

Ние ще бъдем вечни без лъжа.

Ние ще бъдем вечни в слънчева вода.

 

Сега знам, ще има порицание от мъдростта,

но оставам с убедено съзнание –

утре ще бъде както вчера,

прегърнати и пиещи капки обещания.

Ние оставаме вечни

дори със сребърни коси.

Ние оставаме вечни, но с малко по-солени сълзи.

 

                                                  08.11.2022, София

 

 

 

ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ

                                        На Любовта

 

От дим сред спящите брези
долиташе изстиналият мирис.
Кръвта с цвят на стенещите залези

намери лазарет в кленов лист.

 

Очите питат пощенския гълъб

нейното име ли е в последното писмо?

Мирен ястреб, на лакътя му сгънат,

запита нямата уста:

 

-В последния му дъх

беше ли тя?

-Искам да чуя само това!

Кленовият лист се разлюля.

В лазарета – скръб и пустота.

Вън дъхът му просвистя

в стволовете на грохнали дула.

 

                                        30.05.2022, София

 

 

 

 

ЖЕНАТА,

В КОЯТО ВЛЕЗЕ АФРОДИТА

 

Крачиш до зори.

Търсиш падащи звезди.

До теб пулсира топлата завивка.

Над нея витае днешната

супермакетна сметка.

 

Защо крачиш до щастието бяло,

завито под твоето одеяло?

Перлени коси, носещи висини и долини.

Гърди, горящи мечти и съдби.

Топло коремче, криещо стенание неземно,

обезмислящо всичко тленно.

 

А като стигнем до пламъка на краката…

нищо друго няма на земята,

което следи магията на полята,

бурята на листата

и медът, изтичащ от пчелата.

 

Спри се! Сънят не дава спомени, момче!

Сънят ти не вижда пухеното мече,

което е прегърнала тя, шепнейки

търсените в съня от теб слова:

-Ела, любими, мечето ще изпратим при негови роднини!

 

                                                            22.12.2021, САЩ

 

 

 

ЗАПОВЕД

 

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ЗАПОВЯДА НА ПОЕТА…

ТОЙ ГЛЕДА, СЛУША, АНАЛИЗИРА ЖИВОТА

И ПИШЕ, ПИШЕ ПО ПЪТЯ КЪМ ГОЛГОТА…

 

                                                           

ЗАЩО СЕ БАВИМ

 

В смяната на времето влетя промяната.

В смяната на времето заредиха подмяната.

Колко си бяла и изящна сред цветя и сълзи!

Кой така всичко устрои?

Кой всичко иска да подмени?

Прегърнати, телата бяха две топли питки.

Твоите плитки бяха моите напитки.

Кой всичко иска да подмени?

Свободата на деня ни няма да позволи.

Свободата на съня ни няма да позволи.

Да не губим време. Да се слеем!

Да се слеем, за неопределено време.

Да се слеем да не губим мига без време.

Кой всичко иска да подмени?

Този ли зад железните врати?

Този ли?

който като свинкс мълчи

и в немигащите му очи

злото на оръжието и златото блести?

Твоите плитки пак ще целуват моите страни.

Моите ръце пак ще ти носят желани от теб звезди.

 

                                                                     

 

 

КОГАТО КОГА Е СЕГА

 

Когато бели прежди са копнежите

и промяната кръжи в пълните ми шепи

без страх накъде ще вървим.

 

Когато кога е сега!

 

Моцарт ме носи в твоята прическа

и от нея остава тънка, спасителна следа —

все пак да докосна посланията на пролетта.

 

Посланията на нови прелести без страдания,

пълни с детски притежания –

слонче, бонбонче, балонче, камионче.

 

Със слончето ще направим пързалка

и ще ни завижда захарният памук в парка.

 

Бонбончето ще бъдеш ти,

което всяко дете пести и крие от жадни очи.

 

Балонче ще бъда аз,

ще летим с него без компас.

Ще гоним изгрева, бягащ от нас.

 

Камиончето ще пълним със спомени

за слончето, за бонбончето, за балончето.

 

Когато кога е сега!

 

Тогава, когато ще прерасне в кога,

а кога ще бъде сега

и целувката ни ще трепти – сияйна звезда,

 

и няма да бърза да скрие тези три неща

в хаоса на твоята коса.

 

                                                  07.06.2022, София

 

 

 

 

 

 

 

 

КОПРИВЩИЦА

 

На конгреса — глъч,

а в ресторанта светъл лъч,

дошъл от миналото и

младостта на смелата

Копривщица.

 

Как искам да прегърна

тези, които се клеха и

паднаха за нашата

свобода,

но това, което мога

да направя тук, сега,

е да прегърна

духа на Копривщица,

жив и всевечен

в полъха на нейната гора.

 

                                        07.10.2022, Копривщица