ДАЛЕЧ НАД ДИВАТА КРАСОТА
облякъл бяла риза
да прогони стреса
обръснат добре сресан
забързан излиза
каква е вечерта
каква е мрачината
избраникът когото тя ще почувства
пурпурният цвят
на душата му
пред нея
разгръща хоризонт
и златист понтон
пренася разкритите тайни
към дъжда също от мъжа омаян
в съдбовна вечер чародей
ще посече невинното ѝ сърце
после ще го залепи с пчелен клей
какво ще прави със сините
нейни очи
ах тези тъжни езера
жадни за любовни бъднини
ще ги целуне
ще им каже знам
готов съм
за теб да бъда
мъжът бленуван
в твоите мисли и дела
като длето вдълбан
ЖЕЛАНИЕ
как искам пленник в твоите обятия
да отброявам дните вързани във век-година
в чашата с вино философски възприятия
да стапят патоса на словесната ми лимузина
ти навън да припкаш татуирано хвърчило
тялото ти свитък непрочетени писма
вятърът до заник под тяхното ветрило
да тегли двуколката на ревността
да ги чете на глас зорница слънце
буквите светулки в дългокраката ни съдба
да търсим за сиамската котка местенце
далеч от полата на дългоочакваната новина
а тя да се представи горда вдъхновена
прескочила океана светеща стрела
тайната ни от сейфа на витошка морена
да оживее все едно раздялата не е била
е-e-e-e-х и захарната ѝ сол да ни погълне
в кехлибарен бисер на борова смола
ИДВАШ БУРЕНОСНА
в кръвта на дните
бурени и лилии
жартиери лениво се разтягат
спокойствието е нарушено
когато погледите въпросите полагат
не питаш чудиш се защо е забранено
да отговориш откровено
на избраната от теб богиня носеща лава
в сърцето ти да изгори нейната слава
създавайки хаос от малки проблеми
представяйки ги за пустинни вселени
първороден не си
нямаш шест пръста
водата в морето не е до колене
чувстваш ножове забити в кръста ти
обичаш я и не бягаш от нея
тази далечна но твоя богиня и фея
горяща кръвта ти
душата ти връв
тя реже на малки парчета
за празника на мъртви
любовни орхидеи
***
на тъгата по родината
когато се лутаме в питания
кое звездицата търпи
в неокосените български треви
ще плаче ли по избягалите далеч
от родния праг да търсят сполука
в студен дъждовен здрач
книгата е незначима като капката в улука
а телефонът и плъзгащия се
по него пръст
решават всяка кръстословица
дали да страда умната глава
за бягащите дни несретни
където в счупени огледала
мащеха-родина ни клевети
и всяка песен е измама
защото стонът от
сърцето я издава
и по пътя само прах
от изгорял блян в страх
и свещ тлее над ковчега
където незатворени очи ни гледат
***
когато срещна твоите
сини, зелени, кафяви, черни
очи вселени
пренасям се в тях
и няма пространство
тримерна планета
и няма човешки грях
очите ти там подреждат
мои мисли птици глобални проблеми
знайте Бог ми ги праща
за него остават невъзможни за решаване дилеми
когато срещна твоите
сини, зелени, кафяви, черни
очи вселени
усещам войната на крачка отдалечена
как ги търси иска да ги вземе
в глухонямото пространство
и в инвалидна количка съм готов
да застана на предния пост
Бог ще види
ще реши глобалната дилема
и за мен ще има кръст
за войната непокрит гроб
сред черна намръщена пръст
ПЪТУВАНЕ
веднъж се прибирам за да остана
как да я скрия в моята уютна стая
тя знае за целувките диви и страстни
обещани в годините с укротените ласки
кой така препуска на масата по края
и мята възглавници като в детските ясли
тя ще бъде до мен далеч
от глутници на неверници
тя ще бъде до мен и целувка с дъх на ягоди
ще настигне челото ми
и в шепа ще събира калинките смели
на моите желания вестоносци
препускащи лудо из любовната прерия
веднага ще дойде нощта
и с копринен шал ще ни завие
а ние две малки деца
краката ѝ ще отвием
СБОГУВАНЕ С ЮГА
в тропика събудени цветя шептят
пият от росата
не им е за първи път
малко са виделите утрото там
събират парици за друм в това няма срам
преживал раздялата със севера
човек попада в топлите страни
майко, запази ме от болести и зли очи
жестокости в лъчите над главата
припoмнят колко различна е тук зората
но няма победа над желанието да видиш
своите мечти
как в тропика лековито цвете цъфти
с бога вървиш напред
сбогом в очите последен красив куплет
в природата в теб
навява вятъра
не ще се видим пак о, прекрасен поет,
прощаваме се с погледи целувки с очи
пейзажите остават в нас лицата им букет звезди
сърцето пази тайната за юга
и защо така плаче на пътя
онази теменуга
***
ти знаеш хиляди поклонници в света
те вглеждат се в теб звездице
каква съдба е отредила
мечта да си, облаче и жрица
всички се нуждаем от суета
с поглед плах
следим извивките прилежни
по твоите крехки рамене
както монах
чете евангелие в расо белоснежно
подреждат се портрети твои
и мисли гонят листопада
събирачите на туй злато
забравят даже да обядват
песни и танци какво възхвалят
добро облечено в зло
или краят на какво.
пътища в нищото догарят
ликът ти все стои и нещо ни говори
същината е в очите ти дълбоки
като чернозема плодороден
и всяко цвете трябва да избере
да се сравни с теб
и после да увехне
поетът вижда красота
в уханието на белите химери
каква съдба
каква съдба
да пишеш за богини днес
и за тези някога живели
***
ще ми бъде много мъчно за теб
когато в моята сюрреалистична сага
думите и мисълта
се мъчеха уплашени да избягат
колко клопки колко сглобки
имаше по пътя
всяко действие и всяка мисъл
строяха мостове
над кръстопътя
ще ми бъде мъчно за теб
за мълчаливите разходки
сред спомените-рани
сред спомените-платноходки
ще ми бъде мъчно да обясня
какво иска от теб
на аерогарата терминала
и металната птица
с теб толкова летяла
далеч от прегръдката ми осиротяла
и защо за бога словото и мисълта
така ми се смеят
през кръглите прозорци
на раздялата