АЛЕКСАНДЪР КРУМОВ /БИОГРАФИЯ + СТИХОВЕ

Александър Крумов е завършил ВХТИ – София. Защитил е докторска дисертация в Московския химико-технологичен университет, Русия. Експерт в областта на биотехнологията и биоинженерството. Работи дълги години в Бразилия и САЩ. Понастоящем е доцент в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ – БАН. Отпечатък върху поезията му дава неговият поглед върху света от три континента и мащаба на страните, в които е живял и работил. Член е на Съюза на българските писатели от 2019 г. Автор на пет стихосбирки: „Разпънат върху махало“ (2001, издателство „Хр Ботев“), „Връзка ключове“ (2013), „Бели върху зелени върху червени думи“ (2016), „Стъпки по дъгата над океана“ (2018) и „Градация на важността“, (2020) – излeзли с емблемата на издателство „Български писател“. Всички негови издадени стихове са писани в България, САЩ и Бразилия.
***
Долу в реката се къпят жените
смехът им неспирен, гъделичка снагите
на немирни тревички.
Долу реката повдига гърдите им.
Пъстрооко момиче в сапунена дреха
къпе на реката моментната утеха.
За рибките под върбата на сянка
дъждът ще донесе чакана дрямка.
Старци надничат зад храста,
търкат очи-зъбена паста,
в реката, в жените, в сапунената дреха,
ближейки солта на зрящата утеха.
Долу в реката се къпят жените.
Дъждът усилва смехът на гърдите им.
Рибките падат в следобедна дрямка
под пъстрооката сапунена сянка.
ПЪТЕКА
Поставят те на една пътека,
когато тичаш, вместо да вървиш.
По нея майчина ръка подкрепа
се грижи до парка да издържиш.
Напред камъните побеляват,
излъскани от твоя ход.
Разгарящ се в косите пламък
мами любовен октопод.
Редят се бури, студ и пек във зима,
роднини на летящия над тебе самолет.
Каква свобода непостижима?
Той пренася ваксиниран контингент.
Въпросът е къде ще те отвее
Завоят, надничащ над пропастта?
До милата ли, която не старее
под грима на красивата лъжа?
Така да е! Така да бъде!
Двамата ще теглите двуколка
с верига от солена радост и болка.
Предначертаното е развита ролка,
изнервена от пътя богомолка.
СЛЕДИ
По ръбовете на живота
всеки носи своята Голгота.
Ти с усмивка ми донесе
ветрове от пролет и есен.
А в ръкавите на мрака
наказваше моя страх и уплаха.
Очите ти събираха дъгата
в бяло езеро с борова стряха.
Рибките победи окрилени:
-Бяхме знаци неопределени?
Твоята усмивка ми донесе зов
за борба в пролет и есен.
Мигове от три континента
в бавна и бърза филмова лента.
Ти с усмивка ми донесе бездна
и криле на тъжна песен.
ТАЙНА НА ТАЙНИТЕ
За отрудения – корона вирус.
За помазания от парите –
хлороквин сулфат*.
Вирусът бил на прилепа и на змията брат?!
Кой изпрати този враг:
природата или спотаен двукрак?
Днес това е тайната на тайните, брат.
Да върнем с компютъра назад
заболелия, изцъклен от разпадането свят.
Оказва се, че далеч назад
за всички твари е имало хлороквин сулфат:
за тревопасни, месоядни, риби и птички. Да!
Ние ще се изправим пак!
Но утре за обеднелия – аксиоматично барут и снаряд.
За богатия – в лагуна изискан, редовен обяд.
Настоящето приемам лично, по скоро еднолично.
Ще взема короната в сърцето си,
но няма с усмивка да ти я предам.
Ще скоча после в кипящ вулкан.
Не тъжи, моя светице!
Ще се появя в градината ти – двуцветен минзухар,
призован от малкото зелено жабче.
Всяка сутрин в един глас
и в трепета на малката, синя детелина
ще те питаме:
-Как си днес, моя любима?
______________________________________
*хлороквин сулфат-примерно животоспасяващо лекарство против корона вирус.
***
Ти си бяла,
снежна,
неуловима
като мечтата непостижима
в целувката на облака зад прозореца,
с болката
на събудената столица.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post ЙОРДАН ПЕЕВ С ПЪРВА НАГРАДА В КОНКУРСА „БИНЬО ИВАНОВ“
Next post ГОСТУВАНЕ В БЕЛЕНЕ