Александър ГОЧЕВ
От бр. 38 брой на вк. „Словото днес“
Идеологическите основи за индоктриниране на децата в областта на „социалната справедливост“ са дадени от т. нар. Critical Race theory (CRT; Теория на критиката за расите) с предимство пред всичко друго, което се учи от тях. Става дума за нова расова програма, която има за цел радикално да трансформира нашето (авторът живее в САЩ – бел. ред.) по рождение расистко общество включая децата. В тази програма мечтата на Мартин Лутър Кинг е погребана, защото с нея расовата идентификация е вече задължителна. С нея учат белите деца да ненавиждат себе си, а черните да се считат за жертви на обществото. Като някаква религия, тази теория издига субективния опит над обективната реалност. Тя не подлежи на опровержение, престъпно е да се подлага на оспорване.
Един от първите практически уроци за петгодишните е на тема „Как да стана активист“ съпроводени задължително от „Химн на активиста“, който се пее ежедневно като молитва. Много родители са ужасени от това на какво учат децата им в детската градина, но не смеят да си отварят устата от страх да не бъдат обявени за расисти.
Друга оценка на тази образователна активност, която засяга пряко правосъдните органи: горното индоктриниране се свежда на практика до най-безогледно и директно психическо малтретиране на децата, до унищожаване на тяхната вродена невинност, до усукване и пресукване на съзнанието им и до смачкване на техния дух.
Холивуд, както винаги, е на първа линия. Епидемията не е отминала и филмовите Академични награди (Оскар). Официализиран е списък с критерии, по които се определя „Най-добрият филм“. Всичко на всичко, четири стандарта с подточки, които засягат етнически, расови, джендърни или инклузивни (включващи) признаци. Главна поддържаща или значима поддържаща роля трябва да се изпълнява от „цветен” актьор. Не по-малко от една трета от героите на филма трябва да са или гейове или инвалиди (ако геят е и инвалид, точките се удвояват). Преди време се е работело „на око“, без уточнен брой на гейове, инвалиди и лесбийки. Идеалният актьор вероятно би бил тъмнокож инвалид хомосексуал. Ето, това е и пример за пост-изкуство. Очакваме с джендърно да се осъвременят героите на Джек Лондон, Хемингуей, Фокнър и Селинджър (по отношение на Холдън Колфийлд трябва да се уточни кой кого ще спасява в ръжта).
Медии и социални мрежи
Що се отнася до официалните медии, там индустрията на лъжата е в пълен разцвет на формално, но и на държавно ниво (ВВС например). На общественото мнение направо му се казва какво е единствено възможното. Ако сравним подготовката на майдана през 2014 в Киев (западни наблюдатели плюс многогодишни кампании за дискредитиране на режима) с опита за цветна революция в Белорусия, ще забележим липсата на подготовка – още на другия ден изборът на Лукашенко се обявява в страната, в Европа, че и в света за нелегитимен. Без аргументи, коментари или съмнения.
Ако сравним скъпата и продължителна британска постановка за отравяне с Новичок на бившия агент Скрипал с аналогичното отравяне на Навални, се вижда безочливата наглост и безцеремонност на обвинението с тотален отказ да се представят каквито и да било доказателства. В доброто старо време на Студената война случаят Навални би бил квалифициран като недопустим, но чисто руски проблем, в решаването на който никаква друга държава не би направила и опит за намеса.
Президентската надпревара Тръмп-Байдън е друг пример за най-безцеремонни обвинения, без да се представят каквито и да са доказателства. Основанието е, че обвиненията се огласяват от възможно най-реномирани медии – всичките, с изключение на FOX News контролирани от демократите. От друга страна всяко критично за тях изявление на Тръмп те просто не огласяваха.
Бари Уайс, известен с центризма си, напусна „Ню Йорк Таймс“, защото е несъгласен ангажираността му с политически каузи да е повече, отколкото с истината. И поради това, че всяка статия, която не популяризира изрично “прогресивни каузи“, се публикува само след като всеки ред в нея е старателно масажиран и договарян. Защото самият език е деградирал в услуга на идеологията и на постоянно менящ се списък от „правоверни цели“. Редактори и цензори на социалните платформи „Facebook“ и „Twitter“ надминават себе си в усилията да ликвидират всяка по-сериозна информация и коментари, неизгодни за демократите. На последното заседание на съдебния комитет към американския сенат относно цензура и намеса в изборите от страна на социалните мрежи, са привикани за показания изпълнителните им директори Марк Цукерберг и Джак Дорси. Демократите в този комитет се оплакват, че в двете социални платформи се увеличава дезинформацията, езикът на омразата и „погрешното мислене” („wrongthink“ ) изисквайки повече цензура под маската на предотвратяване на изборни манипулации и екстремизъм. От своя страна републиканците в комитета са изискали списък на всички цензурирани личности за да покажат, че става въпрос предимно за цензуриране на симпатизанти на Републиканската партия. Дорси признава, че 300 000 коментара в Twitter са белязани като „подвеждащи“ само от 27 октомври т.г. насам, 50 от които на президента Тръмп (Тръмп подвеждал гласоподавателите). От своя страна „Facebook“ демонстрира люта цензура, изхвърляйки публикации по критерия „милитаризиран език“ заедно с ключовите думи „изборни мошеничества“ и „изборна дезинформация“.
В резултат от тези сенатските слушания „Twitter“ и „Facebook“ се изправиха пред незавидната задача да цензурират и републиканци и демократи, предизвиквайки недоволство и от двете страни. Толкоз за свободата на словото на социално ниво.
На тези сенатски слушания и двете партии са представили валидни съображения, но в момента политическата атмосфера е дотолкова радиоактивна, че всякакви дискусии с „врагове“ са строго забранени. Още, тези две социални платформи с право се обвиняват, че са създали политическото „чудовище“, САЩ-2020, страна, в която цивилизованите дебати са заменени с театрални борби и в която уважаеми личности се боят да дискутират идеи, които не са минали предварителна „Проверка на фактите“.
Учени от Техническия институт в Масачузетс в изследване от тази година заключават, че американците доброволно се отказват от способностите си за критично мислене, преотстъпвайки тази дейност на социалните медии.
Друг феномен в мрежата е „Кансел“ (cancel: заличавам, анулирам, унищожавам, ликвидирам). Обикновено за атакуване се избира известна личност, активна във Facebook или Twitter, най-добре с много последователи, като се подлага на безмилостна и малтретираща критика с цел „анулиране”. Основанието за атака не изисква доказване на сериозна простъпка, достатъчна е само неправилно употребена дума, намек или съмнение, че потенциално може да бъде нарушена някоя идеологическа мантра. Джени Морил (Jenny Morrill; UK nostalgia blog World of Crap. ) е имала неблагоразумието да изрази косвена поддръжка на Доналд Тръмп в „Twitter“, отбелязвайки, че по време на гласуването са забелязани нередности, факт официално потвърден от американския конгрес. Тази нейна забележка е причината да бъде атакувана като „наци“ и „крайно-десен помагач“ на Тръмп, със заплахи за блокирането Ј в Twitter и с такива за физическа разправа.
Друг пример е Крис Прат (Chris Pratt), звезда от филмите Jurassic World, Guardians of the Galaxy and The Lego Movie franchises, обвинен, че е скрит хомофоб и поддръжник на Тръмп. Не защото открито е подкрепял Тръмп, а защото не е подкрепил открито Байдън. Още е обвинен, че ходи на църква, която е анти-LGBTO (против сексуално по-особените).
Очаква се във Великобритания мизогинията (омраза или презрение към жени или момичета) да се обяви официално като шесто поред престъпление след расовото, религиозното, срещу инвалиди, срещу сексуална и джендърна ориентация. След като мизогинията се обяви за престъпление, е само въпрос на време да се криминализира всяка негативна настройка на кой и да е срещу всеки друг. Например, омраза към мъжете. Или, че всички критици на коя и да е малцинствена група могат да бъдат считани за престъпници. По закон! Например, критици на веганите или на тези с наднормено тегло. Които две групи вече и пледират за защита чрез нов закон за криминализиране на омразата (hate crime).
Такъв един закон няма да е нищо друго освен пародия на справедливост. По простата причина, че дали става въпрос за емоция на омразата решава наблюдателят, а не демонстраторът. Няма значение какво си искал да кажеш или покажеш – това, което единствено има значение е как действието е възприето от другия. Това вече лишава съдебната система от нейната обективност.
В едно цивилизовано общество хората се осъждат и наказват по съдебен път според това какво са направили, а не какво мислят или как изразяват мнение или емоции. Можем да не харесваме, че много от нас са предубедени по отношение на хора, култури или религии. Но такава една предубеденост си е лична работа и не би трябвало да предизвиква интереса на полицията или криминалното правосъдие. В противен случай става дума за Полиция на мисълта т.е. контрол на вашия мисловен живот.
Пример с британеца Хари Милър, бивш констабъл (чин в британската полиция), публикувал в „Twitter“ коментар, в който поставил под въпрос, че трансджендърните жени са истински жени. Скоро бил посетен от полицай (Humberside Police), който го информирал за целта на визитата си: „Аз съм тук да проверя вашето мислене“. И още, че не става въпрос за престъпление, но че неговата публикация ще бъде регистрирана като „инцидент на омразата” и че страницата му в „Twitter“ ще бъде наблюдавана.
Вместо да следи полицейски мислите и думите на хората т.нар. класическа толерантност изисква свобода за изразяване на всякакви гледни точки. Защо? Защото всеки открит сблъсък на мнения е най-добрата възможност да се образова обществото в борбата му с предразсъдъците.
Вместо заключение
Казват, че за оцеляване в днешните безкомпромисни времена на глобална политико-икономическа-военна турбулентност е необходима държавна идеология. В нашия случай очевидно става въпрос за идеология за национално оцеляване. За най-обикновен, здравословен, практичен и дългосрочен патриотизъм. За да я има Тази земя и да го има Този народ. И в никакъв случай не става въпрос за самоунищожителен изолационизъм в днешния глобален свят. А предимството на такава идеология е, че не е срочна, а е перманентна. С чудесното качество, че винаги може да замести коя и да е вносна високоинтелектуална, високотехнологична, супермодерна и други от какъвто и да е „висок“ или „супер“ сорт – всички много подобни една на друга и всичките много съмнителни. И не би било никак лошо една такава идеология да се запише и в Конституцията.
Има критерий, който пояснява защо само една част от нашите интелектуалци се припознават като национална интелигенция. Той е следният: такава принадлежност изисква интелектуалецът да бъде най-напред човек на Тази земя и после човек на света. Което не е по силите на мнозина по простата причина, че трудността е толкова по-голяма, колкото Тази земя е по-малка. По-конкретно, изисква се суверенно съзнание и безстрашен отказ от лъжливи кумири, преобладаващо вносни.