search
top
Currently Browsing: Рецензии

ВИДЕНИЯТА НА ПРОГЛЕДНАЛИЯ В „ОТЕЧЕСТВЕНИ ВИДЕНИЯ“

ВИДЕНИЯТА НА ПРОГЛЕДНАЛИЯ В „ОТЕЧЕСТВЕНИ ВИДЕНИЯ“ ОТ ИВАН ГРАНИТСКИ   Лалка ПАВЛОВА     Художествената опозиция „гледам – виждам“ не е нова в българската литература – достатъчно е да си спомним финала на популярното Вазово стихотворение „Отечество любезно“ („… но ний не видим нищо, нам нищо не ни трябва/ доволно е че даваш покривката и хляба…“) или оня слепец-романтик дядо Йоцо, който единствен сред... read more

ДУМИТЕ ПО ПЪТЯ КЪМ ВИСОКАТА ДУХОВНОСТ

  Параскева МАРКОВА     Сред многобройните поетични книги на Боян Ангелов в последните няколко години вниманието на читателите привлякоха и двата му сборника, в които той събра статии и есета, публикувани в литературните издания. Темите са много. Вниманието на твореца е привлечено от многообразието на духовния живот. Вълнува го миналото на народа ни, вълнуват го търсенията и посланията на... read more

ЯВОРОВ КАТО ВДЪХНОВЕНИЕ

За всеки творец основополагащо е вдъхновението. То остава винаги забулено в тайнственост и за всекиго е различно. За вдъхновението са необходими в еднаква степен и интуицията, и инспирацията. Ала преди всичко е нужна неукротима емоция, за да стане тя двигател на сътворението. Неразрешимите противоречия, през които преминава животът на Пейо Яворов, довеждат до неговата трагическа гибел. Чрез нея той се... read more

ЯВОРОВИТЕ БЕЗСЪНИЦИ

  В просъницата на миналото Яворов остава неизмерима величина за талант, жертвоготовност и трагизъм. В днешното време поетът от Чирпан е все така определян като безмерно даровит, като еманация на достойнство и гражданска доблест. Ако Христо Ботев се превърна в нажежена светлина, прогонила мрачините на петвековното иго, Пейо Яворов продължи този изпепеляващ огън и се сражава за свободата на Македония,... read more

СТИХОБИСЕРИ ОТ СЪРЦЕТО ПОЛЕТЕЛИ

Юлий Йорданов за стихосбирката на Любомир Чернев „За красотата“   Давили ли сте се някога в море? Не! Не в море! В океан? Тооо… и аз не бях, ама ей-на – случи се! Ориста така ме завъртя, че се гмурнах без предварителна нагласа. Гмурнах ли казах? Не! Направо цамбурнах в бурния поетичен океан на Любомир Чернев. А там? Като ме подхванаха ония ми ти лирически вълноломи, ония ми ти течения – Господи,... read more

« Previous Entries

top