search
top

МАЛКИТЕ ЕЗИЦИ И КУЛТУРИ – СТРАТЕГИЯ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ

След Международната конференция за PLR в Талин

 

Анжела ДИМЧЕВА

 

 

Съществува мнението, че през вековното си развитие великите нации са завладявали света с военна сила и икономически иструменти. Малко от съвременните политици обаче си дават сметка, че истинското, устойчиво във времето завладяване на нов свят е ставало в процеса на културна и духовна асимилация, на езиково и образователно влияние върху чуждоезикови общности. Нека да си припомним, че първият известен закон за авторското право е в Англия от 1709 г. и се отнася за книгите. Преди три века англичаните са осъзнали кое е в основата на държавността. Днес не съществува Великобритания на кралица Виктория (19 век), революциите през 20 век пометоха колониалната система, но коренът на английската култура вече е бил толкова дълбоко разклонен, че интернет епохата само потвърди властта на англо-американската цивилизация в различните й аспекти.

Основата на тази тотална власт е поставена чрез литературата. От какво обаче трябва да се предпазят днес малките езици и култури? Билингва и трилингва образованието е неизбежно. Няма как новите поколения да вървят напред без изучаването на английски или поне на немски език. За своето място като доминиращи езици се борят още испанският, арабският и китайският език. И какво става с малките литератури в мултикултурна Европа? Датчани, норвежци и шведи усещат опасността от доминиращите нации и веднага след Втората световна война създават и започват да прилагат системата PLR (Public Lending Right). Това е държавна защита на авторските права в обществените библиотеки. Чрез държавно финансиране и специален закон правителствата директно се грижат за обезпечаване на писателския труд на родните езици. За да не се стигне да парадокса норвежците (унгарците, хърватите, словенците…) да пишат само на английски и така след сто години да изчезне техният език. Очевидно замисълът е много по-дълбок от повърхностното разбиране за ролята на езика като комуникационно средство. Става дума за стратегия за национален суверенитет чрез културата.

От 1946 г. до днес 60 държави в целия свят са въвели в законодателството си PLR, а в 34 държави системата действа и техните автори получават годишен хонорар за наличието и заемането на техните книги в обществените библиотеки. Колкото повече един автор е четен, толкова по-голям хонорар получава. Учудващо, но такива екзотични по нашите разбирания държави като Фарьорски острови, Гренландия, Нова Зеландия, Австралия, Исландия, Грузия подкрепят авторите, които творят на националните езици. Но България и Румъния, както може да се очаква, не са членове на тази важна организация.

Какво става на Стария континент? В 24 държави от ЕС системата е въведена, благодарение на директивата 2006/115/ЕК, която за първи път е приета на 19 ноември 1992 г., прегласувана през 2006 г. и подписана от България при присъединителните процедури през 2007 г. Основното в нея е следното: всяка държава е длъжна да създаде Център на родната литература и той да се финансира от бюджета за култура, който трябва да отделят средства за неговата издръжка и за справедливо заплащане на авторските права. Това задължение е познато на чиновниците в Министерския съвет на Р България, които би трябвало да се грижат за транспонирането на европейските актове. За съжаление последните промени в Закона за авторските права и сродните му права (април 2018) не донесе нищо ново за родните писатели.

Международната конференция в Талин (22-24 октомври 2018) събра представители на 13 европейски държави (Естония, Норвегия, Финландия, Словения, Полша, Литва, Латвия, Унгария, Хърватия, Сърбия, Румъния, Чехия, България). От името на Съюза на българските писатели представих конкретни факти за публични действия в подкрепа на въвеждането на PLR в българското законодателство. През последните три години СБП – в лицето на неговия председател Боян Ангелов, осъществи сериозни инициативи за огласяване на директивата PLR в опита да защити труда на писателите и да създаде Център на българската литература. В моята презентация разказах за създаването на Работна група, която през февруари 2018 г. внесе официално писмо до председателя на Комисията по култура в Парламента Вежди Рашидов. Писмото беше подписано от председателите на три творчески съюза – Боян Ангелов (СБП), Любен Генов (СБХ), Снежана Тодорова (СБЖ), както и от проф. д. ик. н. Стоян Денчев (ректор на УниБИТ), Николай Дойнов (председател на Съюза на НЧ) и Юлия Цинзова (директор на Столичната библиотека). В този документ се акцентираше на ангажиментите на България като член на ЕС и се припомняше, че разпоредбите на ЕС имат предимство пред националните правни норми, а субектите, които са лишени от дадено право, могат да бъдат защитени в Съда в Люксембург. Всяко забавяне на дадена директива би довело до наказателна процедура срещу страната ни. От Комисията по култура официалното писмо беше прехвърлено в Правната комисия на Народното събрание, която вече 6 месеца не е дала отговор дали ще се съобрази с искането на творческите съюзи.

На конференцията в Талин огласих намерението на Вежди Рашидов да се бори за по-висок процент за култура в проекто-бюджета за 2019 г. Недопустимо е след Българското председателство на Съвета на Европейския съюз ние да продължаваме да бъдем на последно място по процент за култура. В Естония на всяка крачка си личи, че тяхната държава отделя 2% от брутния си продукт за култура. Българските писатели се надяват, че депутатите ще проявят разбиране, а отговорните лица в ГЕРБ ще осъзнаят, че няма как да запазим духовния си потенциал и да увеличим влиянието си на европейската сцена, ако не се обърне внимание на ролята на кирилицата и на писателския труд за националната ни идентичност. Нека не забравяме, че историята се пише не само от професионалните историци, а преди всичко от гласа и съвестта на писателите. Дали някой щеше да си спомня с трепет за подвига на опълченците ни, ако не беше Вазов?

Ето някои конкретни факти, които са постижение на други малки народи и бяха съобщени от техните представители: Финландия отделя всяка година 14,2 милиона евро за хонорари за авторите си, чиито книги съставляват фондовете на обществените библиотеки. Норвегия –  12.5 милиона евро; Дания – 22 милиона евро; Швеция – 15.4 милиона,  Латвия – 302 хиляди евро, Литва – 230 хиляди евро, Хърватия – 300 хиляди евро. „Дори Турция заяви ясно намерението си още през следващата година да направи законодателни промени и да въведе PLR-системата” – това обяви на заключителното заседание в Талин международният секретар Джим Паркър, който само преди месец е провел разговори в турския парламент. Очевидно някои държави, без да имплементират европейски директиви, ще ни изпреварят в тази стратегическа посока. Нека не допускаме и сърбите да ни задминат, които са готови на всичко, за да утвърдят лидерската си роля на Балканите.

Съюзът на българските писатели притежава потенциала и волята да създаде и ръководи Център на българската литература. И това ще стане с подкрепата за EWC (Европейския писателски съвет) към ЕК, чийто генерален секретар Мириам Диокарец заяви: „Ще помагам с всички сили да защитите труда и достойнството на вашите автори!”.  А международният секретар на Норвежката асоциация на писателите и преводачите Тронд Андреасън каза: „България е изключително важна за Европа и нейното културно многообразие. Вие трябва да бъдете равноправен член на PLR. Сами не осъзнавате какво богатство притежавате”. Казват ни го чужденците, а ние кога ще обърнем очи към собствения си интелектуален потенциал и ще го превърнем в дивидент – сега, веднага…

1_ 5_ 3_ 4_

На снимките:

  1. Част от участниците в Международната конференция PLR, Талин – 2018
  2. Тронд Андреасен – международен секретар на Норвежката акоциация на писателите и преводачите.
  3. Джим Паркър – международен секретар на организацията PLR
  4. Мириам Диокерец – генерален секретар на Европейския писателски съвет, който връчва Европейската награда за литература

One Response to “МАЛКИТЕ ЕЗИЦИ И КУЛТУРИ – СТРАТЕГИЯ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ”

  1. Колко тъжни констатации! “60 държави в целия свят са въвели в законодателството си PLR…Но България и Румъния, както може да се очаква, не са членове на тази важна организация… В 24 държави от ЕС системата е въведена, благодарение на директивата 2006/115/ЕК, която за първи път е приета на 19 ноември 1992 г., прегласувана през 2006 г. и подписана от България при присъединителните процедури през 2007 г.” За закупуване на оръжия – близо 2 милиарда гоидшно, за култура – нула лева!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top