search
top

Михаил Кръстанов, писател и журналист, е роден в София. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св.Климент Охридски”. Член на Европейската асоциация на журналистите със седалище Брюксел. Работил е като редактор в Издателска къща „Феномен”, Информационна система „Оферти”, Информационна агенция „Балкан”. Автор на поетични и прозаични текстове и на литературно критически материали, печатани в почти всички централни литературни издания. Носител и лауреат на редица поетични награди като конкурса за студентска поезия „Академика-90″, „Веселин Ханчев” – Стара Загора и др. През 1997 г. първата му поетична книга, „Кръстоносец” печели наградата за дебютна книга „Южна Пролет”- Хасково. Автор на две поетични книги, на пиеса и сборници с разкази, подготвени за печат в Бразилия. Превеждан на португалски и немски език. От 2002 г. работи като преподавател по западноевропейска литература в университета Кларинтиано, щата Сао Пауло, Бразилия. Основател на първото българско училище в Южна Америка в Сао Пауло. Създател на поетичната рубрика „Красива България – страна на поети” в списание „Espaso Horizonte”, където се представя творчеството на съвременни български автори.

 

 

 

МИХАИЛ КРЪСТАНОВ

 

            

  BRASIL

 

Януарски камшик,

жигосано слънце

търкаля въглища кръв

очертали пътека – дим в Тропика,

светло кафе,

черно сладко,

проститутки и баби на бара

с пергаментови рамене.

Денонощна любов до поискване….

 

 

 

СПОМЕН ЗА СЯНКА НА ДЪРВО

 

капката рисува камъка

бавно

търпеливо

постоянно

а ние хората

не можем да  рисуваме

животът ни отдавна предстои

смъртта е просто минало отминало.

 

Дали да не открадна онзи залез

огромен като айсберг динозавър

изтрил тръстиките на тропика

изчезнал утре пак  ще се покаже.

 

Прибрах в шепа

скрих го от света

но не за спомен

само за прераждане.

 

 

БЯЛАТА ГОСТЕНКА

 

Една нощ

само една нощ я сънувах

и на деня му изхвръкна хвърчилото

тапа от хималайско вино

гейзер бразилски сняг

така и не успях да отпия

само един

само един миг ми трябва

за да осмисля

теолозите и философите

между деня и нощта

свършека и живота

да се гмурна

където ме дебнат

нейните устни

жадни като пустиня

 

 

МАЛКО СТАРОМОДНО СТИХОТВОРЕНИЕ

 

Коняк за мен,

коняк за теб

и две цигари –

там на бара.

След дим от време да се срещнем пак –

не ни изгаря.

Очите ни са бучки лед

в  коняка.

Една целувка

с малко мед.

 

И влака…

 

 

 

ЧАСОВНИК

 

В пустинята и песъчинките понякога,

заспали от хилядолетия,

започват да танцуват.

 

Особено когато мине вятърът

случайно да напомни

че времето все още съществува.

One Response to “”

  1. И талантлив преводач от португалски. Неодавна излезе в негов превод романът на бразилския гений Машадо де Асис “Дон Казмуро”. ИК “Факел”.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top