search
top

С ПОЧИТ КЪМ ОСВОБОДИТЕЛИТЕ

Анжела Димчева

 

Университетът по библиотекознание и информационни технологии издаде специален брой на КирилоМетодиевския вестник „За буквите – О писменехь”, посветен на 140-годишнината от Освобождението на България. Главният редактор на това луксозното издание е д-р Диана Стоянова, а председател на международната редколегия е проф. д.ик.н. Стоян Денчев. Вестникът се разпространява безплатно и предлага на читателите ценни документални свидетелства (аналитични и обзорни текстове, снимки от музейни и лични архиви, изображения на произведения на изкуството), които илюстрират мащабите на Руско-турската освободителна война.

За политическото кредо на Любен Каравелов разказва в подробна статия акад. Константин Косев. Синтезът на политика и поезия в личността на Ботев е разгледана в есето на Боян Ангелов „Ботев като упование”. В поредица от статии експерти от Националния военно-исторически музей показват чрез фотоси и факти героичния път на Ботевата чета и участието на Българското опълчение, което е осветлено с необходимата конкретика. Виждаме на снимки опълченци от Видинския край, войводите Иван Кършовски, Панайот Хитов и Иван Зерделийски; припомняме си Никола Корчев – последният знаменосец на Самарското знаме. В статията си „Цената на свободата” проф. Пламен Митев изнася факти за българското участие: стотиците хиляди загинали от мирното население, както и в реалните бойни действия, където са взели участие 12 000 опълченци, 25 000 въоръжени доброволци, стотици разузнавачи, които улесняват действията на руската армия и заблуждават турските генерали.

За заслугите на граф Николай П. Игнатиев и за днешните интерпретации на делото му читателите ще прочетат в поредица от материали, дело на Калина Канева, проф. Илия Тодев и Анжела Димчева. В статия на Калина Канева научаваме за подпоручик Мамишев от Стоманената батарея, защитавала Шипченския проход. В друга нейна статия  се хвърля светлина и върху малко известни фигури, заслужили нашата почит: един от тях е Юджийн Скайлър, секретар на американската легация и генерален консул в Цариград. Освен дипломат, той е адвокат и първият преводач и издател на Иван Тургенев в САЩ, приятел на Лев Толстой. Именно Скайлър посреща американския журналист Макгахан и го придружава при отразяването на жестоко потушеното Априлско въстание.

Проф. Пламен Павлов припомня, че в защита на българите след Априлското въстание се издигат гласовете на най-светлите умове през епохата: Юго, Достоевски, Толстой, Дарвин, Гарибалди, Менделеев. Изследователят отдава дължимото на цар Арлександър ІІ и проследява пътя на ген. Гурко: освобождението на Търново, Казанлък, Стара Загора, София, както и величието на битката при връх Шипка. Говори за обсадата на Плевен и далновидните ходове на ген. Тотлебен, за участието на руси, българи, румънци, украинци, финландци, поляци, народната милиция, горските чети в тази велика кауза, която той определя като „върхов израз на единството на българската нация”.

В статията си „От „Здравствуйте, братушки” до „Опълченците на Шипка” доц. Стефан Коларов анализира последователните житейски и творчески препятствия пред Иван Вазов, за да напише емблематични творби за драматичните събития от Априлското въстание, за борбите ни и за освобождението: „Русия”, „Векът”, „Към Европа”, „Разходка до Баняса”, „Горда Стара планина…”, „Падна Плевен”, „Здравствуйте, братушки!”, „Топът заехтя!”, „Погребените солдати”, „Голгота”, „Изгнаниците” и др. Години по-късно Вазов ще напише и „Опълченците на Шипка”.

В есето си „Отговорност пред истината” проф. Ваня Добрева говори за забележителната дата 4 януари 1878 г., когато войските на ген. Гурко влизат в София и тя става главният център на възстановената ни държавност: „Свободата на Отечеството не е удобна забрава на историческите истини в името на примамливи, но чужди на кръвта идеи. Не е самолюбие или властнически егоизъм. Свободата не се дава даром и има висока цена… Русия е нашата освободителка, а пролятата върху олтара на Отечеството кръв е свята и животворна!”

Още в това специално издание на „За буквите” – за „Родното книгопечатане в Цариград” (изследване на проф. Лъчезар Георгиев), за други велики личности, обявили се срещу кървавите престъпления на Турската империя (в статия на Ива Стоянова от НИМ), за изложба, посветена на Руско-турската освободителна война (текст на д-р Михаил Симов), за художниците, запечатали батални, разтърсващи сцени в своите картини.

28928083_2010326662329762_24831473_o

 

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top