search
top

СЪРБИЯ БРАНИ КИРИЛИЦАТА, А НИЕ?

Огнян СТАМБОЛИЕВ

 

Сръбски писатели и журналисти алармират, че латиницата е на път да измести кирилицата в западната ни съседка. За това говори с нескрита тревога и председателят на Съюза на сръбските писатели Радомир Андрич. В едно интервю за  нашия печат той заяви, че една част в Западна Сърбия и Войводина искат да заменят тази древна и съвършена азбука изцяло с латиницата. Дори имало хора, които пишели само на латиница.  Всъщност, Сърбия ползва нашата азбука още от създаването Ј, но през 1915 година, по време на окупацията Ј от Австро-Унгария, приема като втора писменост и латиницата. След войната прозападно настроената Югославия на Тито я прие. През последните няколко десетилетия, обаче, тя застраши сериозно кирилицата. Появиха се дори редица печатни издания на латиница, сред които и на най-популярните „Политика“ и „Вечерне новости“.

Но въпреки това привържениците на кирилицата в Сърбия има с какво да се похвалят. През 2006 г. властите тържествено обявиха 24 май за официален празник. „В продължение на седем години наша бе инициативата за честването на тази светла дата“, отбелязва председателят на Съюза на писателите Радомир Андрич и напомня, че сръбската литература се е зародила с писмото на Кирил и Методий „и ние искаме да се запази това писмо“.

Загрижено по повод на тази ситуация, сръбското правителство вече формира Национален съвет за сръбския език, чието основно задължение ще бъде  „спазването на служебната и обществена употреба на кирилицата“, съобщи белградският ежедневник „Вечерне новости“. Този национален координационен съвет се състои от девет членове, които успоредно с новоучредената „Комисия по стандартизация на сръбския език“ ще се грижат за нормирането, развитието и защитата на официалните език и азбука. Според него цялостната комуникация на държавните, областните и органите на местното самоуправление трябва да бъдат задължително на сръбски език и на кирилица. Същото се отнася и за образователните и научните институции, както и за медиите с държавен капитал, а също и за електронните медии.

Предложеният закон определя латиницата като помощна азбука и ако нещо се пише на двете писма, кирилицата задължително е с предимство. Интересно е, че ако държавните и обществените институции в цяла Сърбия, които имат задължението да използват кирилицата, нарушат това предписание, отговорното лице ще бъде наказано с глоба от 5000 до 100 000 динара (42,35 евро до 847 евро). А глобата за фирма, която изпише на латиница името на стока и услуга, упътване за употреба, декларация или гаранционен лист, ще бъде от 500 000 до милион динара (8470 евро).

А у нас? В родината на кирилицата? Да, латиницата все още не е изместила официално нашата азбука. Тук ще отворя скоби и ще подчертая „нашата“ и „българската“. Защото тя е създадена в края на 9 век от учениците на Светите братя именно у нас, в българския царски двор в Преслав, при управлението на Борис-Михаил след глаголицата (която е всъщност дело на Кирил и Методий), като постепенно – в продължение на две столетия напълно измества втората. България я дава на Русия, Сърбия, Украйна, Беларус. А също и на княжествата Влашко и Молдова  (днешна Румъния).  През 19 век в имперска Русия, обаче, се налага името „славянска азбука“, което е неточно и неправилно. За съжаление, така е и до днес. Дори в Румъния, която си служи с нея до средата на 19 век, се нарича „славона“ или „славянска“.  Но ние, българите, никога не сме държали на своето, та и днес няма кой да каже самата истина за произхода Ј.

А що се отнася до латиницата у нас, това е наистина болна тема. Латиницата и надписите на английски стигнаха и до кръчмите и кебапчийниците.  Навсякъде надписи на английски. Дори върху пакетчетата със семки! Смешно и срамно, нали? Сякаш сме в двуезична страна? Освен, че често пъти се изписват неграмотно, смешно, на неправилен английски. Такива надписи могат да се видят дори на централното ни летище в София! Кога ли нашите депутати, особено тези от управляващата коалиция, за които културата и духовността са нещо третостепенно, ще помислят за Закона за българския език? И защо нашите партии не допуснаха нито един писател за депутат в Парламента? Кога най-сетне ще се премахнат тези двуезични надписи, които ме карат да се чувствам не като гражданин на суверенна, древна и културна държава, а като такъв от колония (някои твърдят, че вече сме били такава?!), когато ще имаме самочувствието, което заслужаваме? Защото  нашият приятел, академик Дмитрий Лихачов определи България като „държава на духа“, а българския език като „латинския на Източна Европа“ в Средновековието, език на църквата, държавата и писмеността и културата на няколко страни. И това е нашият голям принос към света.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top