search
top

Ръководство на Съюза на българските писатели

ПРЕДСЕДАТЕЛ

БОЯН АНГЕЛОВ

ANGELOV_BOYAN

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Председател от 2014 г.

 

Боян Ангелов (Боян Ангелов Иванов) е роден на 27 август 1955 г. в гр. Панагюрище. Завършил е гимназия в родния си град през 1973 г. През 1980 г. завършва специалностите философия и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио, в Българската академия на науките. Завършил е аспирантура в Института за философски изследвания при БАН със защитен докторат на тема „Влияние на античната философия върху Българското възраждане”.  От. 1990 г. е главен редактор на списание „Читалище”, а от 1994 г. до 2002 г. е заместник председател на Съюза на народните читалища. Председател е на фондация „Читалище-1870”, която от 1999 г. е издател на сп. „Читалище”. През 1994 г. създава издателство „Богианна”, което от 2002 г. е част от Българо-швейцарската академия за художествени науки. От 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария (Базел и Лозана), където завършва Академията за педагогически науки с признат докторат, специализира и преподава в областите на валдорфската педагогика, гьотеанистическата естетика, социалната педагогика и историята на философските системи.  От началото на 2013 г. е директор на издателство „Български писател”. Автор на 21 поетични книги: „А върху ножа – детелина”(1985, изд. „Народна младеж”), „Животът остава”(1989, изд. „Народна младеж”), „Разрушение на естетиката”(1990, изд. „Сателит-55”), „Тиара”(1991, изд. „Читалище”), „А момичета светят от смях”(1994, изд. „Рал колобър”), „Делтата на другия живот”(1995, изд. „Богианна”), „Скали от вятър”(1996, изд. „Богианна”), “Еос”, (1998, изд. „Български писател”), „Помилване”(2002, изд. „Богианна”) „Цветовете на тъгата”, (2004, изд. „Богианна”), „Поетеон”(2005, изд. „Богианна”),  „Пристанище в средата на душата”(2005, изд. „Читалище-1870”), „Протагонистика” (2005, изд. „Богианна”), „Съзерцание”, 2005, изд. „Богианна”),   „Византийска мозайка”(2007, изд. „Български писател”),  „Отрицание на отрицанието” (2009, изд. „Богианна”),  „Разговор с мълчанието” (2012, изд. „Богианна”),  „Ъндърграунд” (2012, изд. „Богианна”), „Хълмовете нямат полумрак” (2013, изд. „Български писател”), „59 отстояния” (2014, изд. „Български писател”), „Далнина” (2015, изд. „Захарий Стоянов”). Автор е на книги с историко философска и литературно – критическа насоченост:  “Образът на съвременника в младата българска и съветска поезия”- монография(1986, Изд. на ОФ), „Античната философия и Българското възраждане” – монография (1996, изд. „Богианна”), “Справедливо е българинът да е българин” – монография (1998, Академично издателство „Марин Дринов), “Очи в очи” – сборник с кратки очерци /в съавторство/(1998, изд. „Мултипринт”), “Виделина” – монография (2005, изд. „Богианна”), „Нешо Бончев в контекста на Българското възраждане” – монография (2009, изд. „Богианна”), “Светлописите на Черновежд” – монография (2010, изд. „Богианна”). Съставител е на поетични антологии: „Свещникът да свети”, „Озарение”, „Избавление”, „Завинаги с нас”, „България вовек” и др. Съставител е на „Панагюрска енциклопедия”(2007, изд. „Богианна”) и „Енциклопедия Възрожденски читалища”(2011, изд. „Богианна”). Автор е на сценарии за филми, на критически студии, статии, рецензии, разкази и есета. Негови литературни творби са превеждани на различни езици: руски, украински, немски, английски, френски, италиански, испански, японски, румънски, полски, унгарски, арабски, хинди и др. Превежда от немски, френски, руски и гръцки езици. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Носител е на престижни литературни награди и на наградата „Златно перо” на Съюза на българските журналисти. От 2014 г. е Председател на Съюза на българските писатели.

 

Управителен съвет:

 

Благовеста Касабова

Георги Г. Николов

Димитър Христов

Иван Гранитски

Иван Есенски

Надя Попова

Павлина Павлова

Трендафил Василев

 

 

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

Благовеста Касабова

KASBOVA_BLAGA

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КАСАБОВА, Благовеста Йорданова

(7.ІV.1934)

Родена в гр. Козлодуй. Завършила е Девическа гимназия в Плевен и българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Работила е в Дом на литературата и изкуствата за деца, в издателство „Народна младеж” като редактор и във в. „Новият пулс” – заместник – главен редактор. Член на УС на СБП.

Издадени книги: „Калина Малина” (1979), „Живата светлина на детството” (1980), „Трайко Симеонов” (1984), „Книгата в бой за свобода” (1983), „В делника на детството” (1986), „Детство, съвременност, литература” (1987), „Дълг и слава” (1989), „Богородица на свободата” (1990), „Първообраз на света” (1990), „Ръми в душата ми” (1995, 2009), „Попътни размисли” (1999), „Днес и преди” (2000), „Чудотворката” (2000), „Минало неотминало” (2002), „Отмъщението на щастливеца” (2003), „Неделна книга” (2006, съавт.), „Обич за обич. Лит. анкета с Евтим Евтимов” (2007), „Другата страна на медала” (2008), „Вечери на кръста” (2013)

 

Георги Г. Николов

Георги

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НИКОЛОВ, Георги Николов

(29.I.1956)

Роден в гр. Бургас. Завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Дълги години работи като журналист в Бургас. От 2007 г. живее във Велико Търново, където пише на свободна практика. Като журналист и литературен историк използва псевдонимите „Сиромахов“ и „Славянски“. Печатал е в почти всички литературни издания и в сборници от научни конференции. Има публикации в изданията ни във Великобритания, Франция, Австрия, САЩ, Канада, Аржентина, Кипър и др. Превеждан на френски, испански, гръцки езици. Радетел за изграждане Център на българската книга по света и Музей на българската емиграция. Дописен член на Българска академия на науките и изкуствата.

Издадени книги: „Пътища“ (1995), „Творци и време“ (2015).

 

Димитър Христов

димитър христов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ХРИСТОВ, Димитър

(Димитър Христов Черняев)

(17.V.1957)

Роден в гр. Благоевград. Израства в София и завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил в СБП като референт, председател на Творческия фонд, главен редактор на в. “Български писател”. Бил е завеждащ отдел “Литература” във в. “Пулс”, главен редактор на в. “Литературен магазин” и издателство “Седан”, управител на “Софкнига” ЕООД, председател на Съюза на книгоразпространителите в България и на Кабинета на младия писател, председател на читалище “Николай Хайтов” – гр. София, главен експерт в Министерството на културата, директор на Българския културно-информационен център в Скопие. Директор в СБП.

  Издадени стихосбирки: “Работен ден” (1982), “Ранена свобода” (1989), “Писма до Ева” (1992), “Български видения” (1997), “Балада за любовта” (2002), “Романтика и пепел” (2004),  “Сърдечен ритъм” (2006),  „Молитва за България” (2007), „Хляб и вино“ (2011). Негови книги и пиеси са превеждани на руски, сръбски, украински, полски, френски, албански и др. езици. Носител на национални и чуждестранни литературни награди.

 

Иван Гранитски

granitski11

 

 

 

 

 

 

 

 

ГРАНИТСКИ, Иван

(Иван Йорданов Димитров)

(24.ХII.1953)

Роден в гр. София,където завършва средното си образование и журналистика — в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по философия. Работил е като редактор и заместник главен редактор на в. „Пулс“, заместник главен редактор на в. „Литературен фронт“, главен редактор на сп. „Черно и бяло“. Директор на ИК „Христо Ботев“, генерален директор на БНТ. Създател и управител на издателство „Захарий Стоянов“, главен редактор на списание „Везни“, директор на издателство „Гео Милев“.

Издадени книги: „Поезия и поетическо самосъзнание“ (1982), „Марксовата полемика: От „Скорпион и Феликс“ до „Немска идеология“ (1984), „Време и художествени идеи“ (1987), „Отвъден щурец“ (1997), „Подземията на съня“ (1998), „Кораб от светлина“ (1999), „Атлантида“ (2000), „Гео Милев и трагиката на националната съдба“ (2000), „Храм“ (2000, 2001), „Горящият храст“ (2001), „Отломъци“ (2001), „Архипелагът на думите“ (2002, 2009), „Лятото на чакалите“ (2002), „Преди да дойде Здрача“ (2002, двуез.), „Литература и национална съдба“ (2004), „Луди водят слепи“ (2004), „Пазар на роби с бюста на Волтер“ (2004), „Партийните Тартюфи“ (2004), „Гьонсуратлъците на прехода“ (2008), „Критически етюди“ (2008), „Ловци на метафори“ (2008), „Бездна“ (2009), „Великата национална душа“ (2009), „Противоречивият човек“ (2009), „Съчинения“ в 7 тома (2009—2010), „Щерна“ (2011), „Иван Димов“ (2012, съавт.), „Капка от дъгата“ (2012), „Начала” (2012), „Внимателно бързайте! Какво стои зад страшните четири въпросителни на „Народе????“ (2013), „Тринакия. Стихове 3 х 33“ (2013), „Пристан“ (2014), „Устие“ (2015), „Образ и метафора“ (2016).

 

Иван Есенски

esenski

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЕСЕНСКИ, Иван Стоянов

(22.XI.1949)

Роден в с. Мухово, Софийско. Завършва гимназия в Пазарджик, а философия и българска филология — в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като строител, редактор в РТЦ — Пловдив, отговорен редактор на Радиоцентър Пазарджик, главен редактор на Военна редакция в БНР, директор на издателство „Народна култура“, изпълнителен секретар на Академията за европейска култура „Орфеева лира“. Автор на книги с поезия и есеистика. Преводач от руски език. Негови книги са преведени на английски, арабски, руски и испански езици. Автор на 19 документални филма и две пиеси.

Издадени книги: „Посвещение преди зимата“ (1985), „Какво е чудо станало“ 1991, 1992), „Най-нова песнопойка на Паруш“ (1992, 1993), „Умотворения“ (1996), „Кажете на тревата“ (1997), „Български елегии“ (1998), „Музика за четвъртък“ (2002), „Райски елегии“ (2002), „Любов — случайно име“ (2003), „Пясъчно дърво“ (2003), „Чернови и поеми“ (2003), „Струни от лавър“ (2003), „Изгнания“ (2008).

 

Надя Попова

Nadq_Popova

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОПОВА, Надя Христова

(1.VІ.1952)

Родена в гр. София. Завършила московския Литературен институт “Максим Горки”(1974). Работи дълги години в редакция “Култура” на програма “Христо Ботев” на Българското национално радио. Била е редактор в отдел “Поезия и драматургия” на издателство “Народна култура” и в сп. “Панорама”. От 2004 до края на 2008 г. и от началото на 2013-та е главен редактор на в.”Словото днес”, издание на Съюза на българските писатели. Превежда активно руска класическа и съвременна поезия, проза, драматургия, философия (М. Цветаева, Вл. Ходасевич, Н. Бердяев, А. Межиров, Й.Бродски, Л. Лосев, Е. Рейн, А. Вознесенски, О. Шестински, руския постмодернизъм, А.Крим, Ал. Мардан, Ю. Поляков, С. Устинов и  др.). Автор на редица статии, рецензии, предговори, запознаващи българския читател с руската словесност. Издания в чужбина:  “Ступени” (млади български поети),  Москва, изд. “Молодая гвардия”, 1983 г., “Ладонь” (избрани стихове), Москва, изд. “Сов. писатель”, 2004, превод Олег Шестински. Нейни стихове са включвани в редица антологии на българската поезия, излизали на английски, немски, френски, полски, чешки, сръбски, турски и др. езици.

Издадени книги: “Линия на живота” (1981), “Новолуние” (1987), “Къщи за събаряне” (1993), “Безславни празници” (1996), “Рисунки по памет” (2003), „Мними притежания” (2011)

 

Павлина Павлова

pavlova

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПАВЛОВА, Павлина Петрова

(16.IV.1959)

Родена в гр. Павликени. Завършила е УНСС — София. Работи като журналистка на свободна практика към БНР и БНТ. От 1992 г. е управител на Рекламна агенция „ПОЛИ“. Автор е на  книги с поезия и проза. Член е на Съюза на българските журналисти, на Отворено писателско общество „Балкански Декамерон“, на Академията за европейска култура „Орфеева лира“ и на Световната асоциация на писателите криминалисти „AIEP“. Отделни стихотворения или разкази на Павлина Павлова са превеждани на италиански, руски, френски, английски, румънски, турски, украински, унгарски и др., като са включвани в сборници или публикувани в списания. Носител е на престижни национални и европейски награди като “Калина Малина”, “Атанас Мандаджиев”, “Алдо Моро” и на “Златно перо” на Съюза на българските журналисти за приноса й към българската култура . Включена е в справочниците “Кой кой е в България?” (1998г.) на ИК “Труд” и Кой кой е?” на “IBC “Gambridge”-Англия, в енциклопедиите “Бележити български жени” (2009 г.) и “Българска журналистическа енциклопедия” (2010 г.).

Издадени книги: Има 58 издадени книги: „Пчела в града“ (1979), „Хоризонт, очертан с криле“ (1981), „Дом в чашката на цвете“ (1988), „Да погалиш вятър“ (1992), „Лабиринт на самотата“ (1992), „Татуировки върху сърцето“ (1992), „Влюбена в дявол“ (1993), „Магии“ (1993), „Притчи за светци и смъртни“ (1993), „Свободен любовен университет“ (1994), „Славей на балкона“ (1994), „1001 нюанси на любовта. Избрана лирика“ (1994), „Насаме с позлатената ми маска“ (1995), „Вкус на звезди“ (1996), „Чучулигата“ (1996), „Шепот на нежност“ (1998), „Шепот на вечност“ (1998), „За мъртвите — с обич“ (1999), „Греховен кръг“ (2001), „Диктатурата на времето“ (2001), „Под знака на овена“ (2001), „Отпечатъци от чувства“ (2002), „Самотна ездачка“ (2002), „Към върха на света“ (2004), „Плача за шамари“ (2005), „Търсачи на звездни гнезда“ (2005), „Земя под гривите на ветровете“ (2006), „Приют за лунатици“ (2007), „Изгубени под звездите“ (2008), „Разврат“ (2009), „Щастлив човек. Избрана лирика“ (2009), „Господарката на птиците“ (2010), „Съучастници в престъпление“ (2010), „Не чукай по капака на ковчега“ (2011), „Прашец от криле на пеперуди“ (2011), „Тайната на Белия саламандър“ (2011), „Вещици в детския сън“ (2012), „Корабът на мечтите“ (2012), „Магическата дума“ (2013), „Полет с невидими криле“ (2013), „Дуели на честта“ (2014), „Посветени в мистерии“ (2014), „Убийства в Златната подкова“ (2014), „Убийство с цвете“ (2014), „Вечна жажда“ (2015), „Вълшебното конче“ (2015), „Птица срещу вятъра“ (2015), „Сапфиреният феникс“ (2015), „Комитата от Дряновския манастир“ (2016), „Лунното куче“ (2016), „Четириухото магаре“ (2016), „Добър вечер, чичо Сън, добро утро, чичо Ден!“ (2016), „Образът на щастието“ (2016),  “Спартак, гладиаторът” (2017), “Късчета любов” (2017), “Татуировките на смъртта” (2017).

Трендафил Василев
vasilev

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВАСИЛЕВ, Трендафил Георгиев

(1.III.1940)

Роден в с. Момино, Хасковско. Завършва гимназия в Димитровград, Военно артилерийско училище и Военна академия. Редактор в сп. „Армейска младеж“. Бил е главен редактор на Военно издателство, управител на издателска къща „Иван Вазов“, директор на издателство „Български писател“. Създател и управител на издателство „Българска книжница“.

Издадени книги: „В строя“ (1970, съавт.), „Кръговрат“ (1979), „Нощен календар“ (1986), „Момино“ (1991, 1997), „Кръстопътен град“ (2003), „Искри невидими“ (2007), „Случило се, разчуло се“ (2010), „Стрък от живота. Избрани стихотворения“ (2010), „Не се измили, патили“ (2015), „Песенен сплит“ (2015).

 

 

 

 

Контролна комисия:

Атанас Звездинов

Николай Дойнов

Петър Андасаров

 

Атанас Звездинов

zvezdinov

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЗВЕЗДИНОВ, Атанас

(Атанас Василев Атанасов)

(5.VIII.1943)

Роден в гр. София. Завършва специалност „Славянски филологии“ (чешки и български език и литература) в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил като редактор в БНР и в издателство „Народна младеж“. Бил е главен редактор на издателските къщи „Свят“, „Политрейд“ и „Южна зора“, управител на издателска къща „В“. Директор на Дома на детската книга с музей „Ангел Каралийчев“ към Министерство на образованието. По същото време е главен редактор на сп. „Родна реч“. Съставил е 11 антологии, сред които:    „Знам ги наизуст“(любимите български стихотворения за деца)“, „Весела Коледа“(най-хубавите български творби за Коледа)“, „Българийо, родино моя“ и „Родино мила“ (стихотворения за родината), двете антологии с любовни стихотворения „Любовни тайни“ и “„Любовни знаци“, двата тома „Фолклорен калейдоскоп“ и антологията „Безсмъртни след смъртните“. Съставил е и е превел от чешки антологията „Чешка чест” с най-добрите чешки поети от ХVIII, ХIХ и ХХ в.  Съсъставител е на антологията „България-любов“ и на „Българска христоматия „Отечество и свобода“ на издателство „Български писател” (2016). Издал е 30 собствени книги за възрастни и за деца — поезия и проза.          Превежда от чешки, словашки и руски. Авторски творби на Звездинов са превеждани на руски, чешки, словашки и испански езици. Романът му „Диви карамфили” е преведен на словашки език.

Издадени книги: „Музика за празник“ (1967, 1976), „Шепа жива вода“ (1967), „Лиричен караул“ (1970), „Анастас Алтъпармаков“ (1973), „Артерии“ (1975), „Къщичка без покрив“ (1979), „Между зъбите на дните“ (1979), „Фанфари“ (1980), „Кончета крилати“ (1981), „Диви карамфили“ (1982), „Нежна броня“ (1983), „Гласът на огъня“ (1985), „Снимка с шапка невидимка“ (1985), „Чудноватият робот“ (1985), „Календар иманяр“ (1987, 1996), „Памет в полет“ (1988), „Хотел в чужбина“ (1988), „Осанка“ (1989), „Сандалите на слънцето“ (1990), „Кой свети? Вгледай се и размисли!“ (1993), „Басни“ (1998), „Нетленното“ (1998), „Басни и притчи“ (1999), „Мъдрецът“ (2004), „Хоро венеца му вие…“ (2005, 2008), „Най-хубавото“ (2007), „Родино мила“ (2008), „Ангелът пазител“ (2010), „Будилник за будни. Балади за будители“ (2011), „Баснослов. Басни за нови времена“ (2013), „Душа и Дух. Избрани стихотворения“ (2013), „Баснописецът. Басни за нови времена“ (2015).

 

Николай Дойнов

doinov

 

 

 

 

 

 

ДОЙНОВ, Николай Георгиев

(12.II.1963)

Роден в гр. София. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури. Магистър по специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира в Института за Югоизточна Европа — Тел Авив, Израел. Бил е редактор на в. „Софийски университет“, редактор на поезия в сп. „Литературна академия“, секретар на Народно читалище „Васил Левски“ — София. Председател на Независимия синдикат на читалищните работници, изпълнителен секретар на Конфедерацията на независимите синдикати в България — КНСБ. Председател на Съвета на директорите на Зак Холдинг, изпълнителен директор на АД „Сила“, председател на УС на Фондация Национална читалищна мрежа. Програмен директор във Фондация „Ресурсен център“, изпълнителен заместник председател и председател на Съюза на народните читалища.

Издадени книги: „Всичко видимо“ (1989), „Нежна политика“ (2003), „Арфа“ (2005), „Нови стаи“ (2012), „Жената като естетика“ (2014), „Българският пламък. Ч. 1.“ (2015).

 

Петър Андасаров

petar_andasarov

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АНДАСАРОВ, Петър Георгиев

(16.VІІ.1937)

Роден в с. Елешница, Разложко. Завършва гимназия в Разлог, полувисше образование – специалност „Български език и литература”, в Станке Димитров (дн. Дупница), а висше – специалност „Българска филология”, в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като журналист във в. „Кооперативно село” и „Земя”. Редактор в „Партиздат” и завеждащ редакция в издателство „Народна младеж”. Сега е директор на в. „Застраховател прес”. Произведения зад граница: „И няма връщане” – сборник стихотворения – Дамаск, Сирия; „Отворен круг” – Скопие, Р Македония; „Стихотворения” – Москва, Русия, „Прозрачното небе на спомените” – Р Сърбия. Негови стихове са превеждани на осемнадесет чужди езици.

Издадени книги: “Нося те в очите си” (1969), “А е толкова рано за сбогом” (1973), “Преди да ви повикам” (1977), “Безсмъртничета” (1980, 1989), “Слънце между нас” (1980), “И няма връщане” (1982), “Иде хубавото време” (1983), “Да си влюбен” (1984, 2004), “До поискване” (1984), “А ме боли от нежност” (1985), “Хорце под небето” (1985), “Тази кръв ще бъде спомен” (1986), “Така да ви обичам” (1987), “Ти освети небето на душата ми” (1989), “С очи те търся” (1997), “Строители на съвременното българско застраховане” (2007), “Като дългото ехо на песен” (2009), “Когато сенките се удължават” (2012).

 

 

top