search
top

ПОБЕДИТЕЛ В КОНКУРСА „НИКОЛА ФУРНАДЖИЕВ” НЕ Е РУМЕН ЛЕОНИДОВ

ПОБЕДИТЕЛ В КОНКУРСА „НИКОЛА ФУРНАДЖИЕВ” НЕ Е РУМЕН ЛЕОНИДОВ

Носител на Националната награда „Никола Фурнаджиев” е Боян Ангелов

 

Няма как да не се изуми човек от възможностите на нашия език, дори когато чете семплите опуси, с които си вади хляба шумната българска преса. Свикнали сме, че там отдавна са в дълбок дефицит моралът, обективността и познавателният стремеж; че омаскаряването, лъженето, измамата, политическия и всякакъв друг слугинаж са нещо ежедневно и най-обикновено. Тук-там по силата на изключението, което потвърждава правилото, в тая канализационна атмосфера се мярка някое самотно островче – у нас такива издания са по-малко от пръстите на едната ръка и доскоро сред тях нареждах и изданието на отбранителното ни министерство „Българска армия”.  Доскоро, по-точно до 17 юни т.г., когато в „АРТ” – страницата на вестника прочетох информацийка под заглавие „Победител в конкурса „Никола Фурнаджиев” е Румен Леонидов”. Оставям настрана чувствата, които ме обзеха – ако с няколко думи трябва да характеризирам предлаганото четиво, те са: невярно, неграмотно и просто глупаво, освен че няма нищо общо с истината.

Наистина е изумително как само в 18 реда /1200 знака/ анонимният автор (подпис няма, в сайта на министерството същият текст обаче е подписан „БА”, сиреч в. „Българска армия”, което пък означава, че е редакционен) е успял да сбърка на три места, да излъже два пъти, да прояви нелепа ирония към едно конкретно лице и една институция и  да покаже, че нито му е ясно за какво става дума, нито си направил труда да го провери, ама – дето се вика, се е изказал, „без да  е чел тази книга”.

Защо взимам отношение към това недоразумение!

Първо – защото съм член на журито, определило носителя на националната награда „Никола Фурнаджиев” за 2016 г. (съгласно Статута се присъжда национална награда „Никола Фурнаджиев” за „ цялостно творчество, постижения и принос в поетическия жанр”, а между творците и средношколците от Пазарджишка област се обявява конкурс, това са две различни неща и Р. Леонидов е вторият носител на наградата, а не на конкурса!). Журито е назначено със заповед на кмета на община Пазарджик в състав: председател Митко Новков и членове Никола Инджов /предишен носител на наградата/, Иван Есенски, Тодор Биков и Диана Матакиева  като представител на община Пазарджик (т. 9 от Статута на наградата). Заслужава си да се изясни ситуацията около тазгодишната награда „Никола Фурнаджиев, защото тя определено беше конфузна.

Преди това искам да подчертая една подробност – когато решихме да я учредим, живеех в Пазарджик, бях един от инициаторите на наградата  и  съм автор на статута, гласуван от Общинския съвет  през далечната 1981 г.

Предложените за тазгодишната награда автори са между водещите български поети, особено Г. Константинов, К. Донков, Р. Леонидов и Б. Ангелов. С Румен Леонидов и Боян Ангелов ме свързва дълго приятелство, без колебание ги нареждам сред най-ярките днешни поетически явления и се гордея с непомрачената ни от променливите нашенски времена дружба. Следя внимателно и творческото им развитие. Докато Румен Леонидов се наложи като един от най-изявените есеисти и публицисти с подчертано гражданска позиция (освен останалите му публични изяви), Боян Ангелов, който дълго време отсъстваше от България, с последните си четири книги разкри неочаквани страни от силната си поетическа дарба и за мен е едно от емблематичните имена на съвременната ни поезия, в която действащите вулкани са немногобройни, за разлика от угасналите или гаснещите. Тъй като става въпрос за обективност, ще добавя, че ако  ми се наложи да гласувам за съвременен есеист, това ще е Румен Леонидов. Но в случая със същата категоричност гласувах за поезията на Боян Ангелов (т.2 от Статута на наградата).

Ето какво сочи протоколът от гласуването за предложените за националната награда „Никола Фурнаджиев” – 2016 г.:

Митко Новков – за Румен Леонидов

Никола Инджов – за Боян Ангелов

Иван Есенски – за Боян Ангелов

Тодор Биков – за Боян Ангелов

Диана Матакиева – за Румен Леонидов

И с просто око се вижда, че носител на наградата „Никола Фурнаджиев” – 2016 г. е Боян Ангелов, получил 3 от 5 гласа (за Р. Леонидов – 2). Неочакваната смърт на поета (а не литературен критик) Тодор Биков вероятно е причина на административно равнище общинарите да пренебрегнат решението на журито и да разделят наградата между Б. Ангелов и Р. Леонидов (съгл. т. 12 от Статута подобно разделяне може да се извърши „по изключение”. За такова удобно „изключение” явно са взели смъртта на Т. Биков и протоколирания му вече глас за Б. Ангелов просто е игнориран). Което предизвика и изказването на Никола Инджов по време на връчването на наградите. За мен това нелитературно съображение приравнява и наградата „Н. Фурнаджиев” към множеството подобни, които отдавна са литературни само на хартия, а на дело са се превърнали в инструмент, обслужващ местнически, политически и какви ли не интереси. Струва ми се, че от такъв род е и мотивът за информацийката, набутана в долния ъгъл на в. „Българска армия” от 17 юни 2016 г.  – оставам с подозрението, че авторът е дал воля на някаква лична страст. И е очевидно, че или хабер си няма от творчеството на Боян Ангелов, или поетическата му култура не е на равнище да раздава публични квалификации за тази материя.

Интересно е и защо авторът е използвал ведомственото издание на Министерството на отбраната и сайта му. Възникват логичните въпроси: дали Министерството, вестника и сайта на министерството стоят зад подобни обидни твърдения? Защо се фиксира не поета Боян Ангелов, реалният носител на наградата „Никола Фурнаджиев”, а председателя на най-уважавания, многоброен, а и единствено реално действащ Съюз на българските писатели.

Това вече е въпрос не само на журналистическа, а и институционна етика.

Иван ЕСЕНСКИ

 

 

 

 

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top