search
top

ПЕТКО КАНЕВСКИ: РОЛЯТА И МИСИЯТА НА БИБЛИОТЕКИТЕ

В РАБОТАТА С КНИГАТА НЕ Е ТОЛКОВА ВАЖЕН ВЕНЕЦЪТ НА КОНКУРЕНТНИЯ ДУХ, А ТОЗИ НА ПРАВДАТА И ЛЮБОВТА
ПЕТКО КАНЕВСКИ: РОЛЯТА И МИСИЯТА НА БИБЛИОТЕКИТЕ И БИБЛИОТЕКАРИТЕ ДНЕС Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГОЛЯМА
НАШИТЕ СЛУЖИТЕЛИ НА КНИГИТЕ ГО ДОКАЗВАТ, КАТО РАБОТЯТ НАПЪЛНО ОТДАДЕНО НА ВЛОЖЕНИЯ В БУКВИТЕ НИ САКРАЛЕН ДУХ
 
И тази година от 26 април до 8 май Димитровград се превърна в поетичната и културна столица на страната ни. Целият живот в града, чийто площад се казва „Поезия”, а градският му парк носи името на Пеньо Пенев, преминава под знака на почитта към една от най-драматичните и провокативни личности в българската поезия от 50-те години на ХХ-ти век. И тази година Дните на Пеньо Пенев, 25-те по ред, предложиха най-разнообразни културни прояви, в т.ч. концерти, изложби, литературни четения, творчески работилници… В първия ден на Дните на Пеньо Пенев, след запалването огъня на поезията на централния площад, в Дома-музей, носещ името на талантливия ни поет, бе проведена музикално-поетичната вечер „Човек се ражда да даде другиму любов”. Беше представен и сборникът, джобен формат, с интимна лирика на емблематичния за Димитровград творец.
Кулминацията на празничните дни ще бъде на 8 май, един ден след рождения ден на поета, когато се нвършват 88 години от появата му на бял свят. От 18 часа на площад „Поезия” ще се проведе Официалната церемония по връчване на Националната и Международната литературни награди „Пеньо Пенев”. След което ще последва Литературно четене по стихове на лауреатите на тези 2 награди, както и концерт на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени”. Само три дни след това голямо събитие градът, библиотеките и библиотекарите ще честват 11 май – Деня на славянските първоучители – светите братя Кирил и Методий, както и на служителите на оставеното от тях слово. Затова разговарям за тяхната роля, за мисията им в днешния пренаситен на книжни издания свят с директора на Градска библиотека „Пеньо Пенев” – поета Петко Каневски, последния носител на Националната литературна награда, на името на именития му съгражданин. Учредена през 1970 г., тя се връчва за национален принос в развитието на българската поезия веднъж на 2 години, а на кръглите годишнини от рождението на Пеньо Пенев община Димитровград връчва и Международна литературна награда на името на поета.Наградата се изразява с парична стойност 1000 евро и диплом с пластичен знак.
Поетът Петко Каневски е вторият димитровградчанин след Ангел Ников /2012/, който получава високия приз. А първият му носител е Дамян Дамянов. Каневски е роден на 18.07.1951 год. в гр. Димитровград. Негови стихове са публикувани в централния и регионалния печат. Превеждани са на руски, полски, унгарски и румънски езици. Автор е на 5 поетични книги: „Виж луната”; „Живот на кредит”; „Звездни вулкани”; „Горе ръцете” ; „Опасно честно”. А през 2011 г. издава сборника с фейлетони „Писма до дядо ми”. Член е на СБП.
 
– Какво ново и по различно тази година, г-н Каневски, в Дните, посветени на Пеньо Пенев?
– Тази година те са обърнати най-вече с лице към младите хора. Много е радостно, че проведохме и първата Национална младежка конференция. Участваха тийнейджъри, изкушени от поезията, от 15 български градове. Те посетиха култови места в Димитровград, проведохме с тях интересна дискусия за бъдещето на съвременната българска поезия в една от читалните на библиотеката. Празничната програмата е изключително богата и разнообразна. Много е интересна изложбата с пана на лауреатите на първи национални и международни награди за поезия на името на Пеньо Пенев в двора на библиотеката. Тук е първият международен лауреат Булат Окуджава и последният – проф. Михаил Синалников от Русия, уникален преводач от персийски език.Има над 30 авторски книги и стотици преводи. А българският носител на литературната наградата „Пеньо Пенев” е Георги Ангелов – талантливият отечествен поет с подчертана българска линия на обич към рода и родината, също и редактор на сайта „Литературен свят”. Един абсолютно достолепен продължител на делото, идеите и мислите на Пеньо Пенев. Те двамата ще бъдат представени от големия наш творец Никола Инджов на официалната церемония.
– Три дни след това събитие библиотека „Пеньо Пенев” и безрезервно отдадените на нейната голяма кауза библиотекари ще празнуват професионалния си празник 11 май. Как се изгражда такъв колектив и как ще премине празникът ви?
– От своята 65-годишнина, от създаването на библиотеката ни на 12 юли 1953 година, от първите й 5000 тома до днешните около 250 000, тя непрекъснато е вървяла по своите предначертани коловози, но никога е нямала такава богата и разнообразна дейност и такъв всеотдаен екип от библиотекари, какъвто има сега.Това са 14 завършени като служители на книгата личности, които „маршируват” под звуците на буквите и работят напълно хармонично като в симфоничен оркестър. И с общи усилия осъществяват по най-малко 2 прояви на седмица. Защитихме много проекти за подобряване на работната среда и за увеличаване на професионалната квалификация, за осигуряване на необходимото оборудване. Организирахме много конференции, участия в дискусии, симпозиуми, дори в Световния конгрес на библиотечните работници, премиери на книги, на филми, четения, концерти, обучение на деца на начално програмиране, обмяна на този опит в други наши библиотеки, придобиване на софтуерни умения за безработни хора с нужните сертификати. А също и най-различни нетрадиционни похвати за насърчаването на четенето, като „Библиотека в куфар”, гостуваща в детските градини, като „Къщички за книги” в парковете, ще зареждаме и чакалните на автогари и жп-гари с материали за четене.
– И, все пак, във всичките тези постижения кое е водещото, откъде идва този силен тласък на любовта към книгата сред вашите библиотекари?
– Най-вече от съсредоточаването на вниманието ни към конкретния човек, към душата и на библиотекарите, и на читателите. Не са маловажни, разбира се, и структурната, техническата и материалната обезпеченост, но водеща е решимостта да изпълниш напълно отдадено вложеното в духа на буквите, на книгите. Много е важно също и отношението, емоционално -душевната загриженост помежду ни. Това най-много топли душите ни. На всеки 11 май ние пътуваме заедно някъде на екскурзии по различни туристически маршрути, включващи светилища, манастири, музеи и др. При нас няма административни постулати, графици, но има такива отношения, които ги заместват с осъзната отговорност. Дори самите ми колежки констатират, че точно подобни отношения създават най-добрата дисциплина. Така разбираме, че не е толкова важен венецът на конкурентния дух, а този на правдата и любовта.
– Такова свободно ли е и отношението ви към формирането на читателския интерес?
– Прерогативите винаги са за негово величество читателя, тъй като тенденцията е читателите, като цяло, да намаляват. Но не и на всяка цена. Всички полагаме големи усилия да стимулираме четенето по най-различни начини, с различни форми и методи. Но, за голямо съжаление, целият читателски вкус се формира от държавата, от столицата. А реката тече отгоре надолу. И той е пагубен, защото 80 % от предлаганата литература е лека, жълта, любовна, приключенска… И повечето автори са с англо-саксонски оттенък. Но ние се обърнахме към наши издателства да ни предложат православна литература и те ни изпратиха около 250 заглавия, с които оформихме, с един иконостас, „Православен кът”. Мюфтийството в Хасково също ни предлага своя литература.Стремим се да поставяме приоритета върху хуманните издания, които възпитават в човеколюбие. И да сме далеч от сектантките издания, които заливат книжния пазар. При нас политиката е насочена приоритетно и към книги на български автори. Тъй като нашето книгоиздаване не е централизирано и координирано и всяко издателство работи само за себе си, нашите библиотекари се осведомяват за всичко, което излиза на книжния пазар, за да могат да подберат най-доброто. Каним също за представяния предимно български автори.
– При положение, че вече нямаме литературна критика, те могат ли да влязат в тази роля, поне за читателите…
– Не само че могат, а е и редно да бъде така. Защото вече 30 години се работеше да няма литературна свяст, да няма критерии за оценка, да няма ценностна система. И до ден-днешен се лансира всичко, което е свързано с негатив, с пошлост, до някаква степен свързано и с антибългарщината. А отразяващото морала, честта, достойнството се отблъскваше под предлог, че е архаично. Често казвам, че Сатанаиловите войници са много и те по един или друг начин се опитват да изкоренят българската памет до такава степен, че човекът да не знае кое е истина и кое е лъжа. За да загубим Пътя към храма. Затова съм убеден в изключителната роля и мисия на хората, работещи в храмовете на книгата, наречени библиотеки.
Интервюто взе: Лияна Фероли
P. Kanevski s nagradata
 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top