search
top

НЕПОМРЪКВАЩАТА ДУША НА ПОЕТА

Благовеста КАСАБОВА за книгата на Боян Ангелов  “Помръкнала е реката”

 

Издадените през последните години стихосбирки на Боян Ангелов рефлексно очертаха автентичния му талант, който внася щедра лепта за обогатяването на съвременната българска литература с артистизъм и философски промисли. По същество лириката на поета е търсене на себе си, на смисъла да живееш и твориш, на красотата и любовта, Родината, хармонията между човека и природата. Страданието – осезаем детайл в поетиката му като цяло, носи в себе си страха за бъдещето на човека, без да е подвластно на отчаянието и неверието, напротив – той го превръща в копнеж, нежност и надежда за бъдното. Така е и в новата му стихосбирка “Помръкнала е реката”, като акцентът в нея е поставен върху непомръкващото (в него) трагично и славно минало на родното Панагюрище. В цикъла “Приемане на тъгата” поетът разгръща с обич окървавените и опожарени страници на Априлската епопея, за да не изтлеят пламъците й за идващите след нас. Сред поетичните видения за Павел Бобеков, хъшовете (“Марш 1878”), “Средна гора” и още няколко, се извисява с баладичната си образност и метафоричност “Панагюрската света Богородица”. Обвързаността на поета с духа и трагиката на родния град, го води по пътя към храма на Света Богородица, в който “Клисарят винаги носеше под мишница хляб сутрин и обед, вечер и сутрин”, за да “храни светците иконостастни и херувимите”, под “кънтежа на златните камбанарии, които озаряваха Панагюрище”. Друг екот обаче, на друга баладична “камбана” го води под небето на Демир Хисар. Под него лети

 

…Гарванът – най-траурната птица

обхожда труповете с дрезгав грак

(и) разперил криле, последва своето богатство жалко…

Непобедено бойното поле

заспива,

но с един поет по-малко.

 

Боян Ангелов има дарбата да сътворява и съвместява образи с противоречива сетивност и чувствителност. Така той – непреднамерено, открехва пролука към вътрешната си нагласа да хармонизира реалното с въображаемото, героичното с покрусата, красивото очакване с иронията на несбъдването, неразбирането с очакването.

 

Поне да ме разбираха,

да не повтаряха, че съм забравен

като миньор, погребан в скалнините

и мрака на затрупана галерия.

………

Той е уплашен, но не е отчаян

и знае, че отгоре има сили,

които път към слънцето проправят

и обичта на другите го стопля.

 

В “Помръкнала е реката” Боян Ангелов е включил и стихотворение – емблематично според мен – структурирано графично – “Гилотина”, което е поетична (и графична) импровизация на самоанализ пред прага на неотменимото стихване на огъня на страстта. Многопластовостта на поетичния образ и на интимната изповед са лирично извисени, емоционално уплътнени, с нежна тонална многозвучност. По принцип поетът не е особено щедър на обещания и вричания, чувствата и усещанията му са по-усложнени, излъчват доловима печал, когато са любовно-изповедни. Пътят към любовта също е усложнен.

 

В някой лишен от илюзии час,

ангелът на смъртта ще ме погали.

Сигурно няма да плача на глас,

но отвътре ще плача…

………

А сега, в тази меланхолия

друго искам да си представя:

влюбен съм

и се моля

животът да продължава.

 

Поезията на Боян Ангелов, и то не само в “Помръкнала е реката”, е преди всичко израз на вътрешни емоционални изживявания, видения и очаквания, идващи от богатия му “вътрешен свят”, в който хармонично съжителтстват фрагменти от други светове, но с непроменящи се (поне досега) естетически и нравствени позиции, сетивно философски наслагвания и отцеродолюбив дух. Едно от показателните в този ред на мисли е стихотворението “Представа”. Във финалните му строфи можем да открием ключа към поетичните търсения и въжделения на автора, да чуем камертона на емоционалните му тежнения и трепети, да вникнем в дълбочината на размислите му – за смисъла на нещата, убедеността в правотата на идеите и стремежите. С други думи – да остане верен на себе си.

 

Посоката на бъдещия смисъл

за всекиго различна е. За мен

това е да осмисля своя ден

и да представя простите неща

като предвестници на вечността.

За нея още стих не съм написал.

 

Мисля, че поетът е написал този стих, и в него се оглежда автентичността на поетичното му дарование.

B_Angelov_Rekata_korica

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top