search
top

МЕЧТИТЕ СА ВЪВ ВЕЧНОСТТА…

 

Георги Н. Николов за новата книга на Ангел Симеонов  „Любов като насън“

 

В своеобразния предговор „Любезни мой читателю“ към новия си сборник, дело на изд. „Български писател“, С., 2016 г., авторът Ангел Симеонов споделя: „В ръцете ти, случайно или не, е попаднала моята десета поетична книга – „Любов като насън“ – 106 стихотворения, написани през последните две години; 2000 стиха в една изстрадана изповед – „рана, жигосана със огън и метал, и в сълзи кървави обляна…“ Бих бил дълбоко удовлетворен, ако някой от стиховете ми докосне душата и трепне в сърцето ти…“ Без преувеличение ще споделя, че очакванията на твореца се радват на взаимност. По страниците е съградена неспокойно пулсираща цветна вселена. Интимен микрокосмос, поставящ акцент върху тленната обожественост на съвременното личностно „аз“. Всъщност – трудно разгадаемо, енигматично с многопластовата си структура. Задъхано търсещо себе си сред рояк от подобни люде. В труден полет над равнодушието на света, или приласкано в лоното на споделените надежди. Поетичният талант на Симеонов граничи с безкраен хоризонт, лъчисто озарен в далнината. Окъпан в светлина, върху гръдта на която овладяното му дарование изсича дълбоки философски послания. Взети заедно, те съграждат смисъла на битието, в което съществуваме. Разкриват ритуала на човешкото и творческо съзряване сред вълните на изумителното прозрение, наречено „живот“. Извисен над делнични проблеми, мимолетни щения и дребни въпроси. Но в стиховете диша Вечността, на която поетът е апологет, изповедник и прорицател. „Уловена“ в екзистенциалния фокус на възприятията. Именно чрез тях интелектът определя мястото си във времето и пространството, проектирани в сърцето на космичния безкрай. Тук авторът широко разкрива двери и за собствената си същност:

 

Душата ми е пламък,

а тялото от восък се топи…

Но аз съм свещ от камък –

свещ, която не гори…                                 „Безсмъртие“

 

„Любов като насън“ олицетворява нравствения кодекс на Ангел, където, сякаш в начупен каданс, се гонят доброто и злото. Среща си дават животът и смъртта, сключили крехко антагонистично равновесие. Ту с царствена осанка, ту като Пепеляшка шества любовта. Безкрайна върволица от спомени, истински искрящи гирлянди, красят елхата на дните. Сменят се годишни сезони и в техния пулс отчетливо съзираме алегорията с нашето мимолетно присъствие на земята. Прогласено от възторжената пролет на младостта. Но изпратено с финалния камбанен звън на зимата, след който остава само пустота. Творбите, изваяни в метафорична поетична пластика, сякаш тъкат безкраен гоблен на съвременната духовност. Що се отнася до самата книга, тя е чудесен образец на полиграфичното изкуство. Илюстрирана богато и с вкус с репродукции от личната колекция на твореца. А немалко от стихотворенията са и в репертоара на известни наши вокални изпълнители. Ще оприлича „Любов като насън“ с амвон на лиричното откровение, до който водят мраморни алеи. Нека тръгнем по тях към смисъла на мирозданието. На което сме само мислещи, хаотично подредени в обществената мозайка частици…

 

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top