search
top

КРИВО ДЪРВО СЕ ОПРАВЯ, ПИШМАН „ПИСАТЕЛ” НЕ СЕ ОПРАВЯ…

Неотдавна председателят на СБП Боян Ангелов публично сподели мнение по повод разразилата се срещу министър Вежди Рашидов остра медийна кампания.
В текста си Боян разказа какво прави Министерството на културата за българските писатели. Какво предстои да се направи, а още – какво засега е пропуснато и поради какви причини.
И веднага шепа люти критикари нададе във Фейсбук „пророчески” вой.
„Ето сега например разбираме, че имало и действащ Съюз на българските писатели!? Няма майтап. С председател и така нататък” – иронизира Захари Карабашлиев и цитира Георги Марков, че Съюзът на писателите съществувал, за да пречи на създаването на истинска литература.
„Писатели имаме, но Съюз на пишещите нямаме. Имаме организирани комунисти и още по-организирани бездарници” – констатира Румен Леонидов, а Валери Станков допълва: „Писателите не ближат задници, още по-малко, ако задниците са министерски”.
В текста не се уточнява какво именно е полезно да ближем и сам той какви предпочитания има, но нейсе.
Всички и други подобни писания, обаче, са чиста ария на клеветата и съзнателно, или не, безпардонно обслужват нечии интереси.
Да осмеят Боян Ангелов, който „бил сръчкан” да напише своя текст-защита и се продал на власт имащите (вижте Съюзът какъв мекушав председател има).
Да представят пред обществото СБП като умираща структура, която не прави нищо за бедстващите свои членове. А е явка на фанатични болшевици, развяващи червеното знаме с мечти за нов Коминтерн.
Защото не милеят за евроатлантическите естетически ценности, а явно и не четат с възторжен грак писанията на въпросните протестъри и тям подобните.
Не твърдим, че с изявленията си техни милости наливат, поне част от тях, блатна вода в мелницата на разни странни фондации.
Играещи ролята на проказа за съвременната българска духовност и правещи всичко възможно националната ни история, идентичност и култура да бъдат загробени.
Нито пък, че търкат гащи в платени ТВ предавания по различен някакъв критерий, освен със смайващи лични дарби. Нито пък – че книгите им виждат бял свят поради нещо друго, освен големия читателски интерес.
При тях, видите ли, всичко е честно, открито и достойно, моралът – на висота. Ругатните пък – индулгенция за по-нататъшни назидания, нравоучения и поучения. Как аджеба трябва да възприемаме, а най-вече – да осмиваме постъпките на хора като Боян, имащи морал и лично достойнство. Които в наше време никак не са много. И на кого е практично да служи българският писател, кланяйки се ниско до земята…
Истината е друга и болезнено ясна. Тя лъсва, щом прозрем кому пречи нашата творческа организация. Още от 1989 г. досега на някои съчинители никак не им се ще да съществува авторитетен, какъвто не е преставал да бъде, Съюз на българските писатели.
Критикуват го за щяло и нещяло, искат да го разцепят.
Надничат във финансовите му работи или търсят кривици, които да тиражират злостно в медийното пространство. Демек – ако аз бях начело на Съюза, е-хей, по пари щяхме да ходим!
Да, болните от вождизъм не са малко. Както и другите, уж неоценени по достойнство. Или неприети за членове, защото не отговарят на високите критерии за това. Или просто празните дърдорковци. Както и част от членовете, искащи той да бъде за всеки при поискване безкраен, безотчетен, тъпкан с армагани брашнян чувал. Ако можеше да си сменяме председателя през седмица и всички да се изредим на поста му на ротационен принцип, добре би било. Да, ама не става.
Затова пък е факт нещо друго. Че Съюзът оцеля и оцелява през много трудни времена, в които някои формации са може би спомен.
Членската му маса се подмладява, а творци от различни поколения съжителстват приемствено, с обич към България и страдалния й народ. И все повече и повече автори, макар засега още трудно, стават познати на читателската публика и в други страни.
Това вбесява редица „културни” дейци, цицащи вдъхновение от касата на чуждестранни асоциации, странновати общества и други неканени псевдоприятели.
Кой да обслужва интересите им винаги ще се намери – срещу пари, евтина слава, или пък всичко накуп. Съюзът е заобиколен от скрити и явни „доброжелатели”.
Нищи духом, притежаващи злоба и завист в безкрайни количествени измерения. Изпечени пъпосмотрители с неолиберален апетит и щастливо смайване пред гърбавото си „аз”. Предполагам, подхранвано и от зле прикрити комплекси.
Уважаеми хулители, зарежете съскането! Оставете проблемите на Съюза, ако има такива, на самия него. Без да визирам конкретно никого с казаното дотук, мисля, че е по-здравословно да се дръпнете от възходящия му път към още по-достойни дни и години.
В мрака на собствената си духовна нищета ще намерите други теми, с които да си пълните търбуха. Не издавайте в големи тиражи книгите си – по българските магазини се продава тоалетна хартия на рула.
Ако още можете, макар да не можете, опитайте се да бъдете добри българи на духовното поприще. Пейте за родината си, а не за чужди краища, от които се връщате, с право неоценени, като мокри кокошки.
Открехнете прашните двери на родовата си памет, хванала услужлива паяжина и глухота. Дайте на господарите си, ако имате такива, тридесетте сребърника, с които ви купиха или по-добре им ги хвърлете в лицето.
Прогледнете за потребностите на народа си, а не ближете подметките на първия срещнал ви хитър „меценат”.
А на мрънкащия съюзен колега ще издам чутовна тайна: Братко, членството е доброволно, никой не те държи насила.
И ще добавя в перифраза – не питай какво е направил Съюзът за теб, а кажи какво ще направиш ти за Съюза. Стори го честно, с ръка на сърце…

 

Георги НИКОЛОВ

One Response to “КРИВО ДЪРВО СЕ ОПРАВЯ, ПИШМАН „ПИСАТЕЛ” НЕ СЕ ОПРАВЯ…”

  1. Любомир Чернев казва:

    Браво, Георги!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top