search
top

ЗА ЛЪЖИТЕ И АМБИЦИИТЕ В ЕДНА КНИГА

 

Георги Николов за книгата на Елена Алекова „Крушението“

 

Запознах се внимателно с книгата на Елена Алекова „Крушението“ (Към историята на СБП 1990 – 2016 г.), изд. ПАРТНЕР БГ ЕООД, С., 2016 г. Тя е съставена от няколко глави: „Сеячът на безсмъртие“, „Надеждите“, „Помръкване на надеждите“, „Нова надежда“, „Крушението“. Съдържанието е над 400 страници. Но общото ми впечатление е, че тя визира, съвсем тенденциозно, две „епохи“ в съществуването на Съюза на българските писатели. Едната – с Николай Хайтов начело, когато според Алекова писателите са обединени около каузата „България“, имат авторитет и достойно място в разпокъсаното ни общество. Пак тогава в структурата на СБП, благодарение на Хайтов, цари морал, откритост на междуличностните отношения, добронамереност, финансова отчетност. Авторката злонамерено и без никакви аргументи се мъчи да доказва, че след Хайтов постепенно и все по-бързо, като летящ в калта слепец, лицето на съюза се променя към все по-лошо. Тя си задава въпроса доколко изобщо имаме нужда от съюз и доколкото той е в състояние да присъства убедително в националната ни духовност. Според нея липсвали колосални парични суми, картини от известни български художници, ясен отчет за материалното наследство, в т.ч. и за недвижимите имоти и почивната база.

Цялата книга, със злонамерното си отношение към реалното състояние, има една очевидна цел. Да набие в читателското съзнание факта, че стогодишният Съюз на българските писатели е жестоко дискредитиран. Че в повечето случаи е ръководен от бездарни нагаждачи, търсещи само личната изгода, ръководни постове и фалшив блясък сред обществото. Нужна е промяна, уж бие тревога авторката. А в подтекст се разбира, че все още има хора, годни да я осъществят и разбира се, в челните редици носи знамето на бунта именно Елена Алекова. Зад която, несъмнено, ще се наредят оцелелите борци срещу завареното положение…

Логично възниква въпросът на кого е в услуга подобна книга, чиято фактологическа достоверност обикновените читатели не могат да проверят. Но ако искат да проверят в документи, ревизии и протоколи, в счетоводни отчети и анализи, ще се убедят в безпочвените обвинения на Алекова. Естествено, тази книга е възможност за самореклама на авторката в амбицията й към властта, като цената са очаквани от обществото хули срещу СБП, срещу неговия председател и Управителния съвет. Очерняне на целия съюз, докато кормилото му поеме Елена Алекова, пък тогава нещата, сякаш с магическа пръчка, ще бъдат оправени. Целта е ясна – власт над съюза, уж за промяна, защото наесен предстои отчетно-изборно общо събрание. Разгонване на лично неудобните и нелицеприятни за авторката колеги и замяната им със свой приятелски кръг. Книгата трябва да се нарича не „Крушението“, а „Клеветението“. Самата й поява пък поставя под въпрос членството на Алекова в СБП (и не само нейното) и какъв е смисълът от подобно членство, носещо откровени негативи върху структурата му в опитите да се манипулират творците (но това не е никак лесно). Ако някой честно е загрижен за съюза, ще споделя грижите си и предложенията си именно в съюза и неговите форуми, а не с този явно рушителен, преднамерено избран херостратовски подход…

Струва ми се, че е настъпило времето за преоценка кой и защо членува в СБП. Убеден съм, че писателската общност, отстояваща авторитета на своята творческа организация, няма да търпи подобни изяви и ламтежи за власт и слава, защото примерът, който дават, е повече от порочен. Лесно е да се мърмори и хули, трудно е да се работи на ползу роду. Знам и виждам, че СБП е устремен не към крушение, а към дълговечност днес и в бъдеще време. Редно е да се разбере именно тази очевидна истина. Впрочем, у нас съществуват и други творчески съюзи, може би също имащи въпроси за решаване. Но не съм чул техни членове да ги нападат и ругаят с книги, или със специално за целта написана гробна музика.

 

Георги Н. Николов

член на СБП

 

 

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top