search
top

ВЯРВАХ И ОБИЧАХ ОТ СЪРЦЕ

Благовеста Касабова за поезията на Кети Бозукова

 

Поезията на Кети Бозукова се отличава с пастелната си живопис, с лиризма и многопосочното възприемане на времето и на човека във времето, на изконните ценности на човешкия живот; тя гледа със свои очи, свои духовни възприятия, свои интонационни пристрастия. Показателна в този смисъл е новата ѝ стихосбирка „Думи за обичане“. В изречените за обичане думи има съкровени откровения, сложни възприятия, преживявания и отношения към способността да обичаш. Те са изградени и върху нравствена основа и в значителна степен определят творческите ѝ позиции.
В повечето от творбите, включени в съдържанието на книгата, акцентът е поставен върху безкористността на чувството обич – прелюдия към личностна равносметка, към трудните въпроси без отговори, към натежалите от образност и метафоричност признания в любов. Пълноценен живот, внушава поетесата, може да съществува само ако „зоните“ на сърцето са изпълнени с обич, доброта и истина. Тази художествена формула е водеща в поетиката на Кети Бозукова поначало и издига всяка нова нейна стихосбирка на по-високо естетическо стъпало.
Убедеността в правотата ѝ все повече съзрява и се утвърждава като лиричен „проводник“ на чувството в човека. Силата му – градивна или разрушителна понякога, се откроява като водещ мотив и в „Думи за обичане“. Той се налага и като своеобразно продължение и надграждане на сътвореното досега.
Забележителното в поезията на Кети Бозукова е, че в любовния мотив, независимо от доминантното му присъствие, преживяванията не се повтарят, те са сложно променливи като импресивност, настроение, мелодика и чувствителност, тъй като са спонтанен изблик на емоция, усещане и възприятие – автентични като конфигурация. Всяко стихотворение в „Думи за обичане“ е различен пастелен образ или картина, душевно състояние, очакване за сбъдване. Движенията на чувствата са заредени на моменти и с тревожност.

Заключих си сърцето, а ключа
захвърлих в най-дълбоката вода.
Сега на прага му стоя,
почуквам тихичко, раз-два…
Едва ли ще ме чуе някой
зад толкова стени и клапи.
Да го разбия да опитам?
Но то отдавна е разбито.

Навярно трябва ми магия
самата аз да се открия!

Магията поетесата открива в чувството „за обичане“, превъплътено и в носталгична картина или настроение, от чието естетическо съдържание се раждат въздействащи лирични откровения за любовта. В есенно оцветените стихове авторката „проглежда“ за значението на простите неща от живота и за себепознанието, и ще изрече „отредено е своя път да изминеш“ или „захваната сме здраво в колелото на живота“, или „раната от думи най-боли…“ Но и ще възкликне „помнете само миговете щастие“ и „аз още вярвам в любовта“. Вярата ѝ поддържа и насища емоционалния поток с приливите и отливите му.

Дали ще слезе луната на хълма
където приседнах в очакване.
Петдесет лета чакам до съмнало
и ме чуваше само вятъра.
. . . . . . .
И така чак до съмнало.
Утрото вдигаше свойте ресници;
вятърът по пътя си тръгваше,
а на хълма оставах с птиците…
Тази нощ луната слезе на хълма –
огнена, кръгла и пълна.
Във обятията си ме прегърна…
И във твойта прегръдка осъмнах.

Трудно се прониква в дълбочината на емоционалните преживявания на поетесата, тъй като „Думи за обичане“ е своеобразен „личен дневник“, чието пространство е оплодено с разноцветни образи и символи на обичта, добротата и истината. Есенното настроение на места облъхва стиховете с нежност и красота, с продължаващо търсене на духовни и нравствени ценности, органичната връзка на човека с природата, на човека с обществото. В „Думи за обичане“ Кети Бозукова е натрупала и мъдрост, попила в меката есенна красота и тишина, и в дъха на есенния полъх.

Вече слизам по пътеката надолу –
покорявах изгреви и върхове.
Ежедневният товар оставих горе
/младостта бе силна да го понесе/.
Стъпките ми леки са, защото
вярвах и обичах от сърце,
грешките прощавах на момента;
пред страха си се изправях със лице.
От високото погледнах и усетих –
Бог ни е дарил със любовта,
част от себе си е вложил във човека.
Дал ни е вселенска доброта.
Затова е лесно да се спусна
по пътеката, сред златните дървета…
На челото ми са Божиите устни,
а чрез стихове изпълних му завета.

По лиричната пътека на Кети Бозукова Бог е спуснал любов, огромно сърце, за да издържи тежкия ѝ товар и талант, за да превърне любовта в поезия.

 

Благовеста Касабова

 

 

 

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top