search
top

ВРЕМЕ Е ДА СЕ ПРОСТИМ С ИЛЮЗИИТЕ 

 

Панко Анчев

 

Случаят с литературната награда “Иван Пейчев” е доста неприятен, а защо да не кажа: противен и срамен. Колегите от Шумен, сред които бяха и двама членове на нашия съюз в съдружие с двама професори от Шуменския университет, проявиха инат и не приеха да мислят разумно и да отчетат аргументите, които им приведохме за кандидатурата на голямата наша поетеса Валентина Радинска. Честно казано, в началото аз бях силно раздразнен. Но после осъзнах, че друго не можеше да се случи. Защото в Шумен стана нещо, което дълго се натрупваше, набъбваше и най-сетне дойде времето, за да избухне. Видя се, че проблемът не е в това кой да получи наградата. Беше очевидно, че Радинска няма конкуренция. Но на това заседание се сблъскаха лице в лице, открито и безкомпромисно две разбирания за литература, два подхода и естетически критерии, зад които стоят не толкова отделни литератори, а, казвам го открито и без задръжки – две култури!

Вече тридесет години  неолибералните  и постмодернистки литератори, групирани около т. нар. Сдружение на български писатели (създадено, впрочем, от група отцепници, за да бъде ликвидиран нашия съюз, а имотите му заграбени от него)  и Нов български университет, финансирани и подкрепяни от чужди фондации, проповядват и открито говорят за наличието на две култури и две литератури. Те не се свенят да твърдяг, че няма единен национален литературен процес; няма дори нация, а само европейски  и либерални ценности, които и ние българите трябва да следваме, за да станем “част от Европа”; че сме длъжни да скъсаме с миналото и се откажем от традициите, да отсечем славянските си корени и се отречем от Светото православие, от народа и историята си. Те поощряват всичко, което е написано в този дух. Особено ги дразни и предизвиква Русия и руската литература. Не бе случайно, че единият от местните професори отказа каквато и да било значимост на Валентина Радинска, защото била учила в Литературния институт “Максим Горки” – Москва. Той го каза от глупост и липса на такт, но тази глупост е характерна за либералните “естети”. Тя ги кара да губят контрол над себе си и, понеже се смятат за всесилни и ненаказуеми, говорят нелепости.

Ние, представителите на СБП, като писатели от друг род и с друга естетика, им казахме всичко това в очите. Те, разбира се, не го проумяха.

Пиша това, за да призова да се освободим най-сетне от илюзиите и да проумеем, че срещу националната ни литература и срещу българската  нация се води война, която все повече се ожесточава и огрубява. Време е да престанем да се заблуждаваме и утешаваме, че в литературата не бива да има политически различия, че не е редно да се делим и че всичко ще се оправи от само себе си. Либералите, които всъщност ни разделиха, обичат да обвиняват противниците си, че си служели с „езика на омразата“, че не са толерантни (за талантливи да не говорим). Но именно те със своята европейска толерантност продават отечеството, низвергват националните герои, гаврят се с паметта на големите ни писатели. Те въздигат в култ провокацията и „всичкопозволеното“. Това са техните върховни критерии, когато оценяват историята на българската литература: за тях няма святост, няма „канон“, талант, идея, художественост, смисъл, а още по-малко йерархия на естетическите ценности. Тяхната „толерантност“ е отишла толкова далеч, че си позволяват да изхвърлят от учебниците най-големите ни писатели или да ги тълкуват превратно. А са все хора с провинциално мислене, въпреки претенциите им да бъдат европейци. И са изгубили българското си самосъзнание.

Докога ще позволяваме това?

Докога ще позволяваме да бъде обругавана българската литература – тази от миналото и тази от настоящето. Докога българските писатели ще бъдат плахи, нерешителни, „толерантни”, когато пред очите им се извършват безобразия. Време е да се върнем в себе си, да спрем да хленчим и да се занимаваме с дреболиите на ежедневния ни бит. Нека по-бързо осъзнаем историческата си отговорност, която е отговорност пред паметта на тези, които основаха нашия съюз и изградиха модерната българска литература. Нека не я оставяме на шепа недоучени професорчета и лъжеевропейски писателчета. Нека не се лъжем и заблуждаваме, че всичко ще се оправи от само себе си. Ние ще бъдем виновни, ако оставим  родоотстъпниците, лъжеценителите и стипендиантите на Сорос да продължават да се разпореждат с българската литература и история.

Вярвам, че Съюзът на българските писатели ще бъде решителен във войната, която се води срещу него, българската литература и българските писатели. И няма повече да отстъпва.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top