search
top

ВЛЮБЕН В ПРАВДАТА

Малко  са  съвременниците  ни,  за които  може  да  се  пише  във  възхитителна  степен.  За  мен  Стефан  Продев  е  един  от  тях,  защото  и  с  биографията  си,  и  с  поведението  си  на граждански  трибун  заслужи  обичта не  само  на  своите  колеги,  но  и  на всички   честни   българи.   Излъчваше мъдрост  и  достолепие,  не  се  страхуваше  да  влиза  в  полемика  с  всички, които   се   осмеляваха   да   прекрачат границите   на   моралното   съзнание.

Наричаше  себе  си  ремсист  и  не  измени  на  идеалите  си.  За  свои  учители   имаше   Христо Ботев,  Георги Кирков,  Гео  Милев,  Йосиф  Хербст…

Написа  филмов  сценарий  за  поета  на революцията  Смирненски,  рецитираше  с  упование  стиховете  му.  Остреше   журналистическото   си   перо   с кремъка  на  старопланинските  върхове   и   в   тях   съзираше   сенките   на юначни  предци.  Не  предаде  заветите  на  прадядо  си,  доверения  човек  и ятак  на  Апостола  Левски.  Чувстваше  се  отговорен  за  всичко,  което  се случваше  на  многострадалния  народи   посочваше   виновниците   за   тази злокобна  участ.

И  сега  публицистиката  му  звучи като   възвишена   и   безпощадна   поезия.   Нито   веднъж   не   произнесе скверна  дума  за  своето  Отечество, защото  знаеше,  че  хората  се  нуждаят  от  закрила  и  упование.  Имаше  по-различно   отношение   към   писателския  труд.  Ненавиждаше  кабинетните  синекури  и  не  приемаше  изкуството   за   самото   изкуство.   Като Парижките   комунари   смяташе,   че интелигенцията   трябва   да   бъде локомотивът   на   обществото   и   да дава  пример  за  нравственост.  Повече  от  всичко  ненавиждаше  двуличието   и   предателството   във   всички негови   измерения.

Стефан   Продев   стана   най-пламенният   публицист   на   променяща се  България.  А  създаденият  от  него вестник   “Дума”   еднакво   яростно нападаше  извращенията  на  тоталитаризма  и  мутантите  на  псевдодемокрацията,  събрала  под  знамената си  заблудени  идеалисти  и  фашизоидни   мизантропи.

Думите,  с  които  Стефан  Продев разгромяваше   предателите   на   идеала,  бяха  проникнати  от  възрожденската  чистота  на  Ботевата  публицистика.   Главният   редактор   на “Дума”  се  уповаваше  на  своя  народ и   изобличаваше   изменниците.   Пророчески   бяха   словата   му   за   онези,   които   използваха   прехода   към демокрация  за  лично  облагодетелстване.  Осъди  тези  изчадия    на  вечна забрава  и  на  ненавист  без  давност.

Деветдесет   години   са   достоен повод  за  равносметка  какво  е  създал и  какво  е  оставил  един  човек  след себе  си.  А  Стефан  Продев  без  никакво съмнение е сред най-ярките съвременни български писатели. Беше член на  Вазовия  писателски  съюз  и  остави   в   съзнанието   на   нас,   неговите колеги,   незаличими   спомени   с   неустоимия  си  порив  към  истината,  със своя  вълшебен  талант  да  кове  от думите  меч  за  враговете  и  щит  за беззащитните.

                                                                                                                                        Боян АНГЕЛОВ

 

 

 

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top