search
top

БОТЕВ КАТО  ПОСЛОВИЦА

“ЗЛОБНА ГИ ПАМЕТ ЧЕСТО ПОВТАРЯ…”

 

Константин ЕЛЕНКОВ

 

 

Ние дори не подозираме колко сме обсебени от гения на Ботйов! Улавям се понякога, че в диалозите-монолози на всекидневието ми идват стихове от Ботев:

 

“Весел ме гледат мили другари”…

“срещам това, що душа мрази”;

“в гърди ни любов, ни капка вяра”;

“грабят го наши и чужди гости”

Кажи ми, кажи, бедни народе,

кой те в таз робска люлка люлее?”

”В тъги, в неволи младост минува..”

 

Или:

 

“Млад съм аз,  но младост не помня”;

 че “мойта младост слана попари!“;

 “мечти мрачни, мисли бурни са разпнали  душа млада”…

Младост   … Какъв ли смисъл влага поетът в тази дума? Той, когото от деца сме имали за по-възрастен.  Младостта в ония времена има по-особен смисъл: младите са надежда, младите са решение…

 

     Сега плачеш – защо, дядо?

     Байрак ли се не развява,

     или нямаш сърце младо?

 

… Роден е навръх Коледа – затова са го и кръстили Христо. И сякаш са го обрекли: да поеме своята голгота; да не остави „…и гласът ми да премине тихо като из пустиня.“

Понесох укори, че изкарвам Ботйов, представете си, – мислещ интелектуалец!  Но днес Ботйов ни е странен именно с интелектуалните си брожения – той и в борбата се хвърля, защото се е врекъл с думи! Той не познава смущенията на интелигента, НО ги иронизира:

“Не пей ми се, не смей се, от днес вече ще да блея!”

Ние и днес повече се лутаме около загадките  на Ботевата смърт, а не в свидетелствата за вътрешната, най-съкровената същност на гения.

Тук се сещаме за Шопенхауер, който в студията  “За привидната неопределеност и съдбата на отделния човек”  казва:

Онова, което ни се струва, че идва отвън, от Съдбата, от Бога,

е всъщност н а ш а работа, дело на самите нас!

Не каза ли и Ботев –

а ти що си в  м е н е, Боже, мен  в сърцето и в душата”?

Робската люлка не е неговата люлка. В това как външните обстоятелства налагат нашето поведение, ние се убеждаваме особено днес, в “преходното време”, в което живеем от векове.

 

“стоим и броиме време…”

Без надежда:

  “от сън мъртвешки да  можеш свестен човек събуди!”

 

Каква е тази актуалност? Каква е тази мистика?

Откъде и как прониква Ботев в нас и времето ни? Защо ни е така   близък, толкова н е о б х о д и м?  Нашите близки предшественици го нарекоха “българския бог”; така, както русите определяха Пушкин като “нашето в с и ч к о”… И двамата имаха своя Бог – богът на разума и на съвестта. И двамата имаха един знаменит девиз:

”И не оспаривай глупца!”/ Пушкин/”;  “но себе си, брате, губя, тия глупци като мразя” /Ботйов/…

Захари Стоянов ни е оставил един романтичен портрет на харамията Ботев,  С него израснаха поколения, той е в основата на съвременния мит за поета, от него е трудно да се освободим, за да вникнем в истинския  Ботев – да го видим като порода интелектуалец, нестандартна и несъвместима с нашите мерки. А тъкмо днес е нужно да видим и другия Ботев – Ботев на действеното и магическо слово, Словото като пословица, словото – послание и клетва…

Иначе – ще си повтаряме най-вече оня стих :

    “Тъжно щеш, майко, да гледаш ти на туй хоро весело”

И ще заклеймяваме врага народен по кръчми и механи…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top