search
top

АНТОН ДОНЧЕВ: ВСИЧКИ ВРЕМЕНА СА РАЗДЕЛНИ, А НАШЕТО Е РАЗДЕЛНО МАЛКО ПОВЕЧЕ

Академик Антон Дончев. Властелинът на времето, както наричат мъдрия ни творец, смело се потапя в реката на времето да търси образа на предците ни, за да помогне да се открием, да се сродим със самите себе си. С хилядите си страници той води една своеобразна “война” за вечност и продължава да прибавя искри към високата клада на човешкото познание, макар да е убеден, че колкото пó разгорещяваме и разширяваме огъня, толкова повече се явяват неосветени и непознаваеми територии, за които не сме подозирали. Но познавайки добрата наша стара традиция на Бога на славяните Ярилото-слънце, еднозначно с Агни на индусите, поне ще знаем, че огънят се ражда чрез възпламеняването на духовните ни искри, че нашето истинско продължение е това чрез огъня, нищо че сега той е доста анемичен, нали го храним само със “слама”, но когато създадем истинските духовни “гори” от дъб и бор, тогава и той ще стане буен и съзидателен огън. Но затова дали сме близо до това време за вкореняване на необходимите “жълъди” и “шишарки”, на духовните семена, Антон Дончев не е голям оптимист.

 

Затова моят въпрос дали сме близо до изворите на сливането, на единението, му изглежда не много на място.

 

– Категорично не, казва той, – сега е време на разпиляване, на центроустремителност, на разпадане на атома. А новите атоми ще правят някои други вместо нас.

 

– Значи “разделното време” продължава да бъде актуално?

 

– Всички времена са разделни, а нашето е разделно малко повече.То идва като от нездравословната ни и нарушена обмяна на веществата. И тогава, когато не се поучаваме от опита, от бедите, не подреждаме осъзнатите причинно-следствени връзки. И защото задоволени и заслепени от “постиженията си”, продължаваме да не изследваме болестотворното време, което усилва разлома, безпътицата, залъгването с химери.

 

– Но нали времето е многоизмерно и навярно има вероятност да попаднем в някой негов синкретичен отсек?

 

– За това е необходимо да имаме нужната готовност. А ние сега сме във времето, когато още се гради “бластулата”. Т.е. в срещата на мъжкото с женското начало, в появата първо на 2-те клетки, после на 4-те и 8-те в “бластулата”, която се залепва за “утробата” на майката и започва да се гради. А както се знае, тя е още еднослойното мехурче на зародишното развитие.

 

– Значи сме много далече от истинската битка, духовната, която ще възпламени духа ни?

 

– Да, защото още не сме изковали оръжията на духовното начало, а после пък те трябва да се закалят. Това е като при компютъра, един път нещата се строят, а после се ъпгрейдват, т.е. плащаш, за да им дадеш други качества. А ние още нямаме годни, закалени оръжия на човешкия дух.

 

Но нали в Библията се казва, че ще претопим “оръжията” в плугове?

 

– И това време е много далече и по-трудно за разбиране, отколкото ни се струва. Но това няма да пречи чудото и красотата на живота да ни мамят със своята неповторимост и неузнаваемост. Дори напротив.

 

Интервюто взе: Лияна ФЕРОЛИ

 

 

 

 

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top